О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4019 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 179 от 27.10.2017 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от В. К. С., Д. Ж. Д., Я. Ж. А., К. Д. Т., А. Т. А. и С. А. В. чрез адвокат Р. Ц. от АК – Б. частна жалба с вх.№ 6697 от 14.06.2017 г. срещу определение № 315 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 124/2017 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, като е потвърдил обжалвания акт. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответниците по частната жалба имат право да им се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от Д. Х. С., Ж. Д. П., В. И. Г., К. И. Р., Д. Г. О., Г. Г. О., Н. Д. О., К. Д. П., И. Я. П., К. Г. Т., П. Г. Т., П. А. М., Н. М. И., М. Н. К. и Н. И. Т. чрез адвокат Н. Д. от АК – Б. (с отговора на частната жалба) искане.
С молба вх.№ 44269 от 23.11.2017 г. ответниците по частната жалба, представлявани от адвокат Н. Д., са заявили искане по реда на чл. 248 ГПК да им се присъдят разноските по делото съгласно представените доказателства – договори за правна помощ и съдействие.
Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на представляваните от адвокат Р. Ц. жалбоподатели, които с молба вх.№ 47038 от 13.12.2017 г. са оспорили искането, както и са направили възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения с общ сбор 4 680 лв.
Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно до размер на сумата 200 лева, дължима общо на Д. Х. С., В. И. Г., К. И. Р., Д. Г. О., Г. Г. О., Н. Д. О., К. Д. П., И. Я. П., К. Г. Т., П. Г. Т., П. А. М., Н. М. И. и Н. И. Т.. Съображенията за това са следните:
Неоснователно е искането за присъждане на разноски за защита в производството по настоящото дело, заявено от Ж. Д. П. и М. Н. К., тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски от тези ответници за защита срещу частната жалба.
Неоснователно е заявеното с молбата вх.№ 47038 от 13.12.2017 г., представена от адвокат Р. Ц. възражение, че липсват доказателства за плащане на претендираните адвокатски хонорари в полза на регистрираното по ЗДДС адвокатско дружество „Р., П., Д. & К.”. Видно от представените с отговора на частната жалба 13 броя договори за правна защита и съдействие ответниците по частната жалба (с изключение на Ж. Д. П. и М. Н. К.) са договорили поотделно адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, за което изрично е вписано, че е изплатено изцяло и в брой на адвокатското дружество. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. Неоснователно е и възражението, че разноски за защитата пред ВКС вече са присъдени с потвърденото от настоящия състав определение № 315 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 124/2017 г. на ВКС, І г.о. Действително, с посоченото определение на представляваните от адвокат Н. Д. ответници е присъдено заплащането на сумата 1 200 лв., но това са разноски за защита срещу подадената касационна жалба и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК не препятстват претендирането на разноски за защита и в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Основателно е заявеното с молбата вх.№ 47038 от 13.12.2017 г. от адв. Ц. възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения с общ сбор 4 680 лв. Макар всеки от ответниците по частната жалба (с изключение на Ж. Д. П. и М. Н. К.) поотделно да е упълномощил адвокат Н. Д. във връзка с поотделно сключените с адвокатско дружество „Р., П., Д. & К.” договори за правна защита и съдействие, техният пълномощник е извършил едно общо процесуално действие, изразило се в представянето на общ отговор срещу частната жалба с вх.№ 6697 от 14.06.2017 г. Действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела, поради което и възнаграждението, съразмерно на положения юридически труд е съответно на минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 11 НМРАВ. Тъй като при обща цена на исковете от 479,64 лв. възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т.7 НМРАВ не надхвърля сумата 200 лева, затова с настоящото определение на ответниците, направили разноски за защита срещу частната жалба с вх.№ 6697 от 14.06.2017 г., следва общо да се присъди минимума, предвиден с чл. 11 НМРАВ, т.е. сумата 200 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № № 179 от 27.10.2017 г., постановено по настоящото дело, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В. К. С., Д. Ж. Д., Я. Ж. А., К. Д. Т., А. Т. А. и С. А. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Х. С., В. И. Г., К. И. Р., Д. Г. О., Г. Г. О., Н. Д. О., К. Д. П., И. Я. П., К. Г. Т., П. Г. Т., П. А. М., Н. М. И. и Н. И. Т. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защитата им по ч.гр.д.№ 4019/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Х. С., Ж. Д. П., В. И. Г., К. И. Р., Д. Г. О., Г. Г. О., Н. Д. О., К. Д. П., И. Я. П., К. Г. Т., П. Г. Т., П. А. М., Н. М. И., М. Н. К. и Н. И. Т. за присъждането на разноски по делото за разликата над сумата 200 лева до сумата 4 680 лева, както и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски по делото на Ж. Д. П. и М. Н. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: