О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр.София, 16.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1416 по описа за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на П. Х. Ч. , П. Х. Ч. и И. Г. Ч. , и на Н. Г. Х. , срещу определението от 03.04.2008г. по ч.гр.д. №116/2008г. на Ловешки окръжен съд, което е потвърдено определение от 20.12.2007г. по гр.д. №574/2007г. на Троянски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, чл.108 от ЗС и чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което са допустими.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете за собственост на УПИ * в кв.51 по плана на гр. А., като преждевременно заведени – поради неприключила процедура по възстановяване на собствеността на ищците по реда на ЗСПЗЗ.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, поддържат, че съществените правни въпроси дали възстановеният имот е индивидуализиран без да е издадена скица на имота към решението на поземлената комисия, когато решението е издадено преди ЗИД на ЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр.48 от 1995г./; дали в този случай реституционната процедура е приключила и е налице годен обект на собственост и правен интерес от неговата защита, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, при противоречива практика на съдилищата и тези въпроси за от значение за точното прилагане на закона.
Тези правни въпроси са съществени за исковете за собственост на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Разрешаването на тези въпроси от въззивния съд в настоящия случай е в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, изразена в приложеното решение №410 от 10.01.1994г. по гр.д. №397/1993г. на петчленен състав на ВС, както и в решение №24 от 01.02.1999г. по гр.д. №1912/1997г. на ВКС, ІVг.о., че успешното приключване на административното производство за възстановяване на собствеността върху земеделската земя по реда на ЗСПЗЗ е предпоставка за допустимост на иска за собственост по отношение на тази земя. При липса на приключила процедура правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало и искът за собственост не е допустим поради липса на годен обект на право на собственост и правен интерес от неговата защита. В съответствие с установената практика на ВКС, изразена в гореописаното решение №24/1999г., въззивният съд е приел, че приложеното като доказателство по делото решение № 15 от 03.02.1993 г. на П. комисия – гр. А., за възстановяване собствеността на ищците върху имота в стари реални граници не е достатъчно основание за индивидуализиране на правото на собственост. В самото решение възстановеният имот в урбанизираната територия не е индивидуализиран – земята не е идентифицина по начин, който позволява разпознаването й на място /в тази насока заключението на вещото лице по делото/, поради което не е налице идентичен случай по приложеното решение №443 от 1996г. на ВКС, Іг.о., в който в решението на ПК са били посочени възстановимите стари реални граници на имота и имотът е могъл да бъде идентифициран само въз основа на решението. Решението на ПК в полза на ищците по делото е издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, чиято разпоредба изисква прилагането на скица на имота, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината за имоти в строителните граници на населеното място. Поради липсата на такава скица, с която имотът да може да бъде индивидуализиран, задължителната процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършила и правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало. Ето защо като е приел, че искът за собственост на такъв имот, преди той да е окончателно юридически индивидуализиран, е недопустим поради липса на годен обект на собствеността и правен интерес за неговата защита, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с установената практика на ВКС.
Критерият за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалвания въззивен акт, е решаван противоречиво от съдилищата. Ако по този въпрос има установена практика от Върховния касационен съд, какъвто е разглеждания случай, се изхожда от нея, а не се изхожда от критерия – противоречива практика на съдилища, йерархично долустоящи на ВКС. Предвид изложеното разрешаването на релевираните правни въпроси по различен начин с приложеното определение на друг окръжен съд, не е основание за допускане на касационното му обжалване. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по релевираните правни въпроси има установена практика на ВКС и не е налице основание по чл.124, ал.1 от ЗСВ да бъде променена със създаването на нова по тълкувателен път.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 03.04.2008г. по ч.гр.д. №116/2008г. на Ловешки окръжен съд, по частните касационни жалби на П. Х. Ч. , П. Х. Ч. и И. Г. Ч. , и на Н. Г. Х.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: