О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 16.01.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5460 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 11998 от 10.11.2015 год., уточнена с молба вх. № 13136 от 4.12.2015 год., от В. В. М., за отмяна на определение № 609 от 25.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4027/2015 год. на ІV г. о. на ВКС. С него е потвърдено определението с № 7908 от 16.04.2015 год. по гр. д. № 2980/2014 год. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на подадените от В. М. въззивни жалби срещу първоинстанционното решение и същата е осъдена да заплати на насрещната страна направените разноски във въззивното производство.
По съображенията в горните молби се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради противоречието му с посочената съдебна практика по въпроса за разноските. Съгласно същата такива се присъждат само при представен от претендиращата ги страна списък, какъвто не е представен във въззивното производство, поради което според молителката съдът не е следвало да присъжда разноски, отделно липсват и доказателства за направени такива. Поддържан е и довод относно компетентността на ВКС да разгледа частната жалба на настоящата молителка срещу въззивното определение на Софийски градски съд, с твърдението, че същата е следвало да се разгледа от Софийския апелативен съд. И на последно място, молителката се позовава на нарушение при определяне размера на присъдените разноски на Наредбата за размера на минималните размени на адвокатските възнаграждения, поради което се иска отмяна на атакуваното определение на ВКС.
Ответниците по молбата за отмяна С. В. Т. и Н. В. Т. считат същата за основателна по съображенията, изложени в писмено становище, постъпило на 4.11.2016 год.
С. В. Т. и Н. В. Т. на 2.12.2015 год. са подали молба за отмяна на същото определение на ВКС № 609 от 25.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4027/2015 год., ІV г. о., по съображения, че неправилно са посочени като страни в производството, каквото качество те нямат. Въпреки това се позовават на обстоятелството, че са били лишени от участие в производството пред въззивния Софийски градски съд по гр. д. № 2980/2014 год., обосновавайки искането си за отмяна на атакуваното определение на ВКС.
Тази молба за отмяна не се оспорва от В. М. в становището й от 4.11.2016 год.
Останалите ответници по молбите за отмяна – З. П. Д., П. В. Д., Л. В. Д. и Н. К. Д., последните трима като наследници по закон на В. П. Д., починал на 27.08.2013 год., не са взели становище по тях.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбите за отмяна с оглед изложените в тях съображения и поддържаните от страните доводи, намира следното:
Производството за отмяна на влезли в сила решения, респ. определения, е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая такива основания не се поддържат от молителите, с оглед искането им за отмяна на определението от 25.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4027/2015 год. на ІV г. о. на ВКС. С него в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 50/2015 год./, приложима с оглед параграф 14 ПЗР ЗИД ГПК от същата публикация в ДВ, с оглед датата на подаване на частната жалба преди това изменение на закона, е потвърдено определение на въззивната инстанция, с което производството по делото е било прекратено поради оттегляне на въззивните жалби на първата молителка и в тежест на същата са присъдени разноски в полза на другата страна. С оглед на това доводите за неправилност на атакуваното определение на ВКС, съдържащи се в подадените молби за отмяна, не могат да бъдат обсъждани, тъй като то не подлежи на обжалване – не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1, нито т. 2 ГПК. Поради това производство по тези оплаквания е недопустимо.
С оглед уточненията на молителката В. М. в изпълнение на дадените й указания с разпореждането на ВКС от 10.11.2015 год. относно характера на подадената молба като такава за отмяна на определението на ВКС, то както тази молба, така и молбата на другите две молителки, не отговарят на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК – не съдържат точно и мотивирано изложение на основания за отмяна, съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК. Както се посочи, производството за отмяна на влязло в сила решение, респ. определение е регламентирано в закона като самостоятелно, извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. Такива не се сочат от молителите, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на атакуваното определение на ВКС. Тези твърдения, вкл. и това на молителите С. Т. и Н. Т., че нямат качеството на страна в производството, не могат да послужат като основание за отмяна на съдебния акт. Още повече, че недоволството от него на първата молителка касае присъждането на разноски в полза на другата страна, а това на другите две молителки касае погрешното им посочване като страна, което не представлява основание за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. При твърдението, че не са страна в производството, недоумение буди следващото такова, че са били лишени от участие в него. При липса на обосноваване на съответно основание за отмяна същото следва да се приеме като оплакване срещу определението на ВКС, в което тези молителки са посочени като ответници по частната жалба на В. М., което не може да се обсъжда поради необжалваемостта на акта.
По тези съображения и двете молби за отмяна следва да се оставят без разглеждане, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 11998 от 10.11.2015 год., уточнена с молба вх. № 13136 от 4.12.2015 год., подадена от В. В. М., както и молба вх. № 12996 от 2.12.2015 год., подадена от С. В. Т. и Н. В. Т. за отмяна на определение № 609 от 25.09.2015 год. по ч. гр. д. № 4027/2015 год. на ІV г. о. на ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите, на които се изпратят преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: