1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 04.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 394 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Н. системи” Е., гр. София, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. С. К., срещу решение № 251 от 16.12.2009г. по в. т. дело № 445/2009г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, в следните части: 1/ частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 408 от 23.06.2009г. по т. дело № 34/2009г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Н. системи” Е., гр. София против „В. и канализация” ЕООД, гр. Добрич иск за заплащане на незаплатена цена на доставка на вода за питейни нужди по 24 броя фактури за периода 30.01.2008г. – 30.12.2008г. за разликата над 118 353,46 лв. до претендираните 174 013,02 лв. и иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за разликата над 5 262 лв. до претендираните 7 735,74 лв.; 2/ частта, с която въззивният съд не се е произнесъл за дължимата по закон лихва върху главницата до окончателното й заплащане; 3/ не е присъдил на основание чл. 78 ГПК разликата над 7 553 лв. до направените в двете инстанции разноски в размер 11 104,92 лв. и е присъдил на ответника разноски по компенсация в размер 160 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В касационната жалба обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като релевира довод, че решението е в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 398/29.01.2007г. по в. гр. дело № 411/2006г. на Великотърновски апелативен съд, ГО и решение от 31.01.2005г. по д. № 273/2004г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, съгласно които когато след предявяване на иска има погасяване на част от дължимата сума, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца останалата неиздължена сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и при неизпълнение на установеното парично задължение, ответникът дължи и законната лихва от деня на забавата.
Ответникът „В. и канализация” ЕООД, гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. М. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че е неоснователна и следва да се остави без уважение. В подаденото писмено възражение се съдържа и насрещна касационна жалба на ответника срещу решението на въззивната инстанция в осъдителната му част за сумата 118 353,46 лв. – незаплатена цена на доставка на вода за питейни нужди по 24 броя фактури за периода 30.01.2008г. – 30.12.2008г., сумата 5 262 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 24.04.2008г., респ. 08.12.2008г. до завеждане на исковата молба – 25.02.2009г. Ответникът – касатор по насрещната касационна жалба прави оплакване за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваната от него част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. ищецът „Н. системи” Е. клон Варна е доставил на ответника „В. и канализация” ЕООД, гр. Добрич вода за питейни нужди от сондажите си „М.” и „Р.”, като подадените количества вода са фактурирани с 24 бр. фактури. Въз основа на представените фактури и заключението на съдебно-счетоводната експертиза решаващият съдебен състав е констатирал, че дължимата стойност на доставените количества вода от двата сондажа за процесния период от време е общо 200 876,52 лв. В решението е прието, че ответникът е поканен да заплати дължимите суми за 2008г., поканите са получени на 24.04.2008г. и 08.12.2008г., до предявяване на исковата молба плащане не е осъществено и след предявяване на иска е платена сума общо в размер 55 659,56 лв. Поради това, че претендираната главница е в размер 174 013,02 лв. и не е направено увеличение на иска съдът е приспаднал заплатената след подаване на исковата молба сума в размер 55 659,56 лв. от исковата сума 174 013,02 лв., в резултат на което е направил извод, че предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата 118 353,46 лв., а за разликата до предявения размер – неоснователен.
Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответника, че доставената от ищеца вода представлява В. услуга по смисъла на ЗРВКУ и нейната цена подлежи на регулиране от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране съгласно § 5 ПЗР на Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. В тази насока решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищцовото дружество не е „В. оператор” по смисъла на чл. 2 във връзка с чл. 1 ЗРВКУ, § 2, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗРВКУ и Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, тъй като осъществява различен от изискуемия за „В. оператор” по смисъла на чл. 2 във връзка с чл. 1 ЗРВКУ предмет на дейност, съгласно регистрирания в търговския регистър и предвид, че не е регистриран като такъв оператор по предвидения ред – чл. 10 ЗРВКУ във връзка с § 2 ПЗР на ЗРВКУ. Поради това въззивният съд е направил извод, че цената на доставената от ищеца вода не се регулира от Д., а се определя на базата на трайно установилите се търговски отношения между страните и съобразно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Предвид позоваването на противоречие с практиката на съдилищата – решение № 398/29.01.2007г. по в. гр. дело № 411/2006г. на Великотърновски апелативен съд, ГО и решение от 31.01.2005г. по д. № 273/2004г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, съгласно които когато след предявяване на иска има погасяване на част от дължимата сума, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца останалата неиздължена сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и при неизпълнение на установеното парично задължение, ответникът дължи и законната лихва от деня на забавата, релевантният материалноправен въпрос може да бъде уточнен в смисъл: при погасяване на част от дължимата сума след предявяване на иска, следва ли съдът да присъди останалата част от дължимата сума или следва да присъди останалата част от предявената сума.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Отговорът на горепосочения правен въпрос е в зависимост от данните по конкретното дело. В настоящият случай в исковата молба ищецът изрично е заявил, че по подробно описаните в исковата молба фактури ответникът не е заплатил сума общо в размер 174 013,02 лв., а в съдебното заседание във въззивното производство е уточнил, че общият размер на цената на доставената вода по процесните фактури е над 174 000 лв., но предвид направени прихващания, се претендира останалата неиздължена част общо 174 013,02 лв. Видно от приложеното решение № 398/29.01.2007г. по в. гр. дело № 411/2006г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, не е налице идентична хипотеза – не са налице данни ищецът при предявяване на иска да е приспаднал направени прихващания. Относно решението от 31.01.2005г. по д. № 273/2004г. на Великотърновски апелативен съд, ГК не са представени доказателства, че е влязло в сила.
Предвид липсата на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение в обжалваната от ищеца част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде разгледана.
Касационната жалба на ищеца „Н. системи” Е., гр. София срещу въззивното решение в частта, с която въззивният съд не се е произнесъл за дължимата по закон лихва върху главницата до окончателното й заплащане и заявеното искане настоящият съдебен състав да осъди „В. и канализация” ЕООД, гр. Добрич да заплати на „Н. системи” Е., гр. София законната лихва върху присъдената главница от датата на исковата молба – 25.02.2009г. до окончателното й плащане, по естеството си представлява молба за допълване на въззивното решение съгласно чл. 273 във връзка с чл. 250, ал. 1 ГПК. Компетентен да се произнесе по тази молба е въззивният съд, поради което в посочената част касационната жалба следва да се изпрати на Апелативен съд Варна по компетентност.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 16.12.2009г. по в. т. дело № 445/2009г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ИЗПРАЩА на Варненски апелативен съд по компетентност касационната жалба на „Н. системи” Е., гр. София срещу решение № 251 от 16.12.2009г. по в. т. дело № 445/2009г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение в частта, с която въззивният съд не се е произнесъл за законната лихва върху присъдената главница до окончателното й заплащане, с характер на молба за допълване на въззивното решение по чл. 273 във връзка с чл. 250, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: