5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4418 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. А. В. и Д. И. И. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ж. Б., против въззивното решение № 513 от 2 април 2014 г., постановено по в.гр.д. № 367 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г., с което е отменено решение № 5368 от 28 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 10841 по описа на районния съд в гр. Варна за 2011 г. и вместо него касаторите са осъдени солидарно да заплатят на Т. П. С. от [населено място] сумата от 21208 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на явни и скрити недостатъците на обект – жилищна сграда с три гаража, построена в [населено място], дължими по договор за изработка от 23 март 2004 г., изрично изброени като позиции и суми в 31 пункта, на основание чл. 265, ал. 1, пр. второ ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на съда за липса на възражение по представен приемо-предавателен протокол от 2006 г., а ответникът не е доказал надлежно уведомяване на строителя за скрити дефекти. Изброените „дефекти” и „довършителни работи” по никакъв начин не могат да бъдат считани за „скрити дефекти”. Ако се касае за видими дефекти, както приема съдът, то те са отстранени от изпълнителя своевременно съгласно текста на приложения нотариален акт, а ако в по-късен момент са констатирани недостатъци, те са по изпълнени по инициатива на ищцата строителни работи, за промени и нарушения на проекта без знанието на строителя. Подчертава се, че договор за изработка между касаторката и ищцата няма, не е установена и брачна връзка между касаторите, и въззивният съд се е произнесъл извън релевираните с въззивната жалба основания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Т. П. С. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е приел за сключен между страните договор за изработка – строителство на триетажна жилищна сграда и гаражи изцяло с труд и средства от касатора до уговорена степен на завършеност срещу учредяване на право на строеж за обекти в жилищна сграда и прехвърляне правото на собственост върху дворно място. Посочено е, че възражения на възложителя по изпълнението на строежа са записани на гърба на приемо-предавателен протокол от 1 октомври 2006 г. и е представен списък на довършителни работи, който по същество е волеизявление на възложителя за явните недостатъци на вещта. От събрани по реда на чл. 207 ГПК доказателства се установяват недостатъци на вещта на обща стойност от 20008 лева. За неоснователни са приети възраженията на ответниците, че не са участвали в това производство и не са могли да упражнят правата си. Като недоказани са посочени твърденията на касаторите, че част от довършителните дейности по сградата съгласно договорка между страните, са извършени от възложителя, и съответно некачествените работи са в резултат на негови действия. След преценка на гласните доказателства е прието, че възложителят е уведомил устно изпълнителя за установените скрити недостатъци на вещта. Ремонтът на канализацията бил извършен от възложителя, и макар първоначалната канализация да е била изпълнена по проект, тя не е била в състояние да функционира съобразно обикновеното си предназначение и е налице скрит недостатък на вещта. По отношение на касаторката е прието, че тя не е страна по сключения договор за изработка от 2004 г., но поетото от касатора задължение за построяване на сграда е такова за задоволяване на семейни нужди по смисъла на чл. 25, ал. 2 СК /отм./, защото насрещната престация е получаване на собственост върху жилищна сграда и дворно място в условията на съпружеска имуществена общност между двамата касатори.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторите не са посочили общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Поставя се въпросът следва ли при наличие на безспорни писмени доказателства за завършено строителство на жилищна сграда, въвеждане на същата в експлоатация и последваща изрична декларация на ищците пред нотариус за липса на претенции относно качеството на строителството и степента на завършване на сградата, да се счита, че е налице некачествено изпълнение на строителството, водещо до задължение на строителя да заплаща суми, представляващи стойността на необходимите строително монтажни работи. Въпросът не кореспондира с извода на съда за констатирани от възложителя скрити недостатъци на вещта при експлоатацията й. Ако всъщност касаторите са целели да поставят проблема за това дали всички посочени като скрити недостатъци са действително скрити, а не явни, то е следвало да поставят правен въпрос в тази насока, което обаче не е направено, а съдът няма възможност да се произнася по въпроси, които не са заявени от касатора по съответния ред.
На второ място се пита следва ли при приета съдебно техническа експертиза и заключение на вещо лице за извършени поправки на съоръжение, предмет на договора (външна канализация) в противоречие с одобрения проект, без знанието на строителя, да се търси отговорност на последния за нарушение на договора, изразяващи се в некачествена изработка. И този въпрос не адресира точните мотиви на съда. Съдът в обжалваното решение приема, че наистина извършеното от възложителя след приемането на сградата свързване с централната канализация не е съобразено с плана на сградата, но основното заключение е, че така, както канализацията е била изработена (по проект), тя не е била в състояние да функционира съобразно обикновеното си предназначение. Следователно, относимият правен въпрос е дали изработването на вещ съобразно проект, който не й позволява да функционира съобразно обичайното й предназначение, може да се третира като скрит недостатък на вещта, но и този правен въпрос не е зададен, което препятства допускането на касационното обжалване, както обвързващо тълкува т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Същият е изводът и по отношение на въпроса следва ли да бъде уважен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. второ ЗЗД при липса на установено отклонение от поръчваното, липса на възражение за некачественост на изработеното, липса на приемане на несъобразено с договореното изпълнение, както и липса на незабавно уведомяване за явни и скрити дефекти. Въпросът е поставен съобразно разбиранията на касаторите за доказани и недоказани факти и обстоятелства в процеса, които обаче не съответстват на възприетото от съда. Съдът приема, че е установено отклонение от поръчаното, изразило се в проявени след приемането на сградата скрити недостатъци, при направени възражения по качеството на някои от работите още при приемането на сградата и при устно уведомяване на изпълнителя за установените скрити недостатъци след проявяването им. Ако под „липса на приемане на несъобразено с договореното изпълнение” касаторът има предвид осъщественото от възложителя свързване с централната канализация не по план, важат по-горе изложените съображения.
На последно място се търси отговор на въпроса следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен относно ответницата Д. И. поради наличие на правоотношения от облигационен характер, към които не са приложими правилата на семейната имуществена общност, при положение, че във въззивната жалба не е заявено такова искане. Това питане не държи сметка за действителните обстоятелства по спора. След отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивна жалба е подадена от ищцата С. с искане за отмяна на решението на районния съд и уважаване на предявените искове. Обратно на твърдението на касаторите, възражението за наличие на облигационни отношения, които не обвързват касаторката, тъй като тя не е страна по договора за изработка, е поддържано именно от тях в отговора на въззивната жалба, т. 3. Ето защо неоснователно се твърди, че във въззивната жалба не е било заявено искане за отмяна на първоинстанционното решение в съответната му част, а по проблема дали при насрещна престация по договор за изработка, изразяваща се в придобиване право на строеж за изграждане на жилище и право на собственост върху дворно място от две лица (изпълнителят и трето лице), за които не е установено наличието на брачна връзка, следва да се счита, че поетото от изпълнителя задължение е такова за задоволяване на семейни нужди по смисъла на СК, правен въпрос не се поставя.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 513 от 2 април 2014 г., постановено по в.гр.д. № 367 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: