6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 60 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Р. Г. П. като Едноличен търговец с наименование [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. А. И. срещу решение № 1354 от 30.06.2014 г. по в. гр. дело № 4789/2013 г. /погрешно посочено гр. дело № 4789/2014 г./ на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 6498 от 25.09.2013 г. по гр. дело № 5257/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която Р. Г. П. като [фирма] е осъдена да заплати на Е. Б. С. от [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД следните суми: 57 833,90 лв., получена на отпаднало основание – развален Предварителен договор за изпълнение на строителни работи и продажба на недвижим имот от 14.11.2003 г. – апартамент № 5 със застроена площ от 85,78 кв.м., находящ се на ет. 2, в секция „Б” от жилищната сграда, намираща се на [улица] [населено място], заедно с мазе в същата сграда и идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.04.2012 г. до окончателното плащане; 3 520,49 лв., получена на отпаднало основание – развален Предварителен договор за изпълнение на строителни работи и продажба на недвижим имот от 14.11.2003 г. – гараж № 4 със застроена площ от 23,20 кв. м., находящ се в секция „А” от жилищната сграда на [улица] [населено място] и идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.04.2012 г. до окончателното плащане; 2 370,63 лв. – направени във възивната инстанция деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Има ли право съдът при постановяване на решението си да приеме фактическа обстановка и правни твърдения различни от тези, посочени от ищеца в исковата му молба, като тези първоначални факти и твърдения са приети в доклада му по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК?“
2. „Може ли съдът да приеме даден факт за случил се, без самата ищца да твърди, че той е реализиран?“
Ответницата Е. Б. С. чрез процесуален представител адв. В. М. Д. и адв. И. Я. К., преупълномощени от Адвокатско дружество „К., Н., Д. и съдружници“ оспорва касационната жалба. Релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на първия въпрос поддържа, че отговорът произтича от разпоредбите на закона – чл. 235, ал. 2 ГПК, както и че касаторът не е посочил конкретни съдебни решения, установяващи наличие на противоречие със съдебната практика. Ответникът прави доводи, че вторият въпрос е риторичен, не е от значение за развитието на правото, нито касаторът е уточнил по какъв начин решението противоречи на трайната практика на ВКС.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд се е аргументирал с наличието на третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Установил е, че между страните са възникнали правоотношения по два предварителни договора, сключени на 14.11.2003 г., с предмет строителство и продажба на два недвижими имота – апартамент № 5 със застроена площ от 85,78 кв.м., находящ се на ет. 2, в секция „Б” от жилищната сграда, намираща се на [улица] [населено място], заедно с мазе в същата сграда и идеални части от общите части на сградата, при продажна цена в размер на 31 000 евро, платима на четири вноски, през различни периоди от време, считано от издаването на протокол за строителна линия и ниво на бъдещата сграда, както и от издаването на разрешение за нейното ползване; гараж № 4 със застроена площ от 23,20 кв. м., находящ се в секция „А” от жилищната сграда на [улица] [населено място] и идеални части от общите части на сградата, при продажна цена в размер на 6 000 евро, платима на три вноски, през периоди от време, считано от издаването на протокол за строителна линия и ниво на бъдещата сграда, както и от издавеното на разрешение за нейното ползване. Съдебният състав е констатирал, че във връзка с изпълнението на поетите с двата предварителни договора задължения ищецът е заплатил на ответника сумата 31 370 евро, с левова равностойност 61 354,39 лв., от които за апартамент № 5 – 57 833,90 лв. и за гаража – 3 520,49 лв., а ответникът не е уведомил ищеца – купувач за датата, на която е издаден протоколът за строителна линия и ниво на бъдещата сграда, и през 2006 г. и 2007 г. продал на трети лица имотите, предмет на предварителните договори. Въззивната инстанция е обсъдила изпратената от ищеца на 05.03.2012 г. покана, връчена на ответника на 07.03.2012 г., за връщане на получените по двата договора суми и на обезщетение за забава в срок до 14.03.2012 г. и поради това, че в поканата не се съдържа изявление на купувача за разваляне на предварителните договори е направила извод, че предварителните договори са развалени с предявяването на исковата молба – 04.04.2012 г.
Възражението на ответника, че двете правоотношения са развалени по вина на купувача без предизвестие съгласно уговорената в полза на продавача клауза на чл. 17, ал. 2, и възражението за изтекла погасителна давност са приети за неоснователни поради това, че регулярността на вноските е обусловена с изтичането на определен период от време, считано от издаването на протокол за строителна линия и ниво на сграда, за което продавачът не е уведомил купувача, нито ответникът е представил доказателства за невъзможността да връчи уведомление поради промяна в адреса за кореспонденция.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос е свързан с правомощията на съда при установяване на фактическата обстановка и задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор и в този смисъл е релевантен за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба на ответника и значението му за формиране на фактическите изводи, правните доводи и решаващата воля на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2, 3 и 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, съобразявайки определените с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства решаващият съдебен състав е установил момента на разваляне от страна на ищеца на предварителните договори за изпълнение на строителни работи и продажба на недвижим имот и е направил извод за наличие на материалноправна легитимация на ответника по исковата молба за връщане на платените от ищеца суми поради отпадане на основанието за тяхното получаване.
Изводът на съдебния състав, че предварителните договори са развалени с исковата молба, е в съответствие и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 81/03.06.2015 г. по т. д. № 1591/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, съгласно които договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни задълженията си в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В настоящия случай са налице данни, че ответникът не е уведомил ищеца – купувач за датата, на която е издаден протоколът за строителна линия и ниво на бъдещата сграда, и през 2006 г. и 2007 г. продал на трети лица имотите, предмет на предварителните договори.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Вторият посочен от касатора въпрос не е коректно поставен, тъй като ищцата изрично в депозираното в първоинстанционното производство с молба от 10.01.2013г. становище е заявила, че договорът следва да се счита за развален с поканата за връщане на заплатените суми, изпратена на 05.03.2012г. и получена от ответника на 07.03.2012г., а ако този факт не се приеме за установен, то упражняването на правото на разваляне на предварителните договори е направено с исковата молба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1354 от 30.06.2014 г. по гр. дело № 4789/2013 г. /погрешно посочено гр. дело № 4789/2014 г./ на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.