1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5809 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. Б. от [населено място], приподписана от адв. И. Г. от АК-С. против въззивно решение от 05.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2113/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 15.11.2010 г. на Софийския районен съд, 43 състав, постановено по гр.д. № 17032/2009 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че касаторът Б. дължи на [фирма] сумата от 5 851,73 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода м.декември 2005 г. – м. април 2008 г., както и сумата от 695,50 лв. – лихва за забава за периода 01.02.2006 г. – 23.10.2008 г., за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2008 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 41659/2008 г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата, а именно – нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.; начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения в нарушение на чл. 86, ал. 1 ЗЗД; липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системното нарушаване на действащите такива; различни подходи по прилагане на погасителната давност; пълната неадекватност при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл. 13. В подкрепа на твърдението си за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК сочи и представя две първоинстанционни съдебни решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, те не представляват съдебна практика и в случая не могат да бъдат съобразени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска за главницата над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че от фактическа страна по делото е установено, че стойността на отчетената като потребена и неплатена топлинна енергия от ответника, изчислена съобразно нормативните актове, регламентиращи продажбата на топлинна енергия от ответника по жалбата и разпределението й, възлиза след изготвяне на изравнителните сметки на 5 851,73 лв. за исковия период, а лихвата за забава на плащането на главницата е в размер на сумата от 695,50 лв. Съдът е приел, че искът за главницата е доказан по основание и размер от ищеца, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл. 154, ал. 1 ГПК. В. съд е изложил свои подробни мотиви относно основателността на предявените от ищцовото дружество срещу ответника искове като е приел, че не е налице клауза по ОУ на топлофикационното дружество, която да не отговаря на изискванията за добросъвестност в договарянето и да води до значително неравновесие в правата и задълженията между доставчика и потребителя, т.е. да противоречи на чл. 143 – чл. 146 от Закона за защита на потребителите, както и че възражението на ответника за давност е въведено за първи път пред въззивната инстанция и не може да бъде зачетено, предвид настъпилата преклузия по чл. 133, вр. с чл. 131 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В този аспект, поставените от жалбоподателя правни въпроси от материален и процесуален характер, освен този за прилагането на погасителната давност по отношение на процесните периодични плащания, не са обусловили изхода на делото, поради което не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Що се отнася до правния въпрос за прилагане на института на погасителната давност, в случая приетото от въззивния съд не е в противоречие със съдебната практика, а в съответствие със задължителната такава, установена по реда на чл. 292 ГПК с ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която за периодичните плащания по чл. 111, б.”в” ЗЗД, каквото е и процесното, се прилага тригодишната погасителна давност. За да се приложи обаче този институт възражението за изтекла погасителна давност следва да се направи от ответника своевременно – с отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, като в противен случай то се преклудира, съгласно чл. 133 ГПК и не може да се направи за първи път пред въззивния съд. Извършеното в случая от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 133 ГПК е съобразено изцяло със задължителната съдебна практика на ВКС, уеднаквена по реда на чл. 292 ГПК с постановеното Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., т. 4,, поради което посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с тази практика, а в съответствие с нея, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка в случая следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2113/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 53882 от 09.05.2013 г. на И. А. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: