О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3624 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл. 407 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], [населено място] против разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 1986 от 15.10.2014 год., по в. т.д.№ 414/2014 год., с което извън частта за присъдените деловодни разноски е уважено искането на Г. Ц. Ц. от [населено място], основано на чл.405, във вр. с чл.404, т.1 ГПК, за издаване на изпълнителен лист за присъдените му с невлязлото в сила въззивно решение № 341 от 31.05.2014 год., по в. т. д.№ 414/2014 год. суми, възлизащи в общ размер на 56 000 лева срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник по спора.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Единственият правен довод на жалбоподателя е, че постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 1791 от 16.09.2014 год., по в.т.д.№ 414/ 2014 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение на Пловдивския апелативен съд № 1986 от 15.10.2014 год., по същото в. т.д.№ 414/2014 год., според която в мотивите на стр1, ред 13 отгоре надолу от това решение и в диспозитива му на стр.6, ред 32 отгоре надолу, след израза постановено по т.д.№ 199 вместо 2014 год., да се чете 2012 год. не му е било връчено по надлежния ред, не е било обжалвано от него и съответно не е влязло в сила, което изключва и да е налице надлежен съдебен акт на въззивен съд, подлежащ на принудително изпълнение.
Ответникът по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по допустимостта и, поради непосочване състоянието на ликвидация на ЮЛ-жалбоподател, а алтернативно и по основателността и, позовавайки се на отсъствие на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 407, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища, а съгласно чл. 282, ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на това решение. Следователно процесуалната законосъобразност на обжалваното разпореждане на Пловдивския апелативен съд не е обусловена от наличието на подадена или не касационна жалба срещу осъдителния въззивен съдебен акт на същия съд, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист, нито от надлежното му съобщаване на на страните по спора. Както е прието и в определение № 663/ 07.10.2011 год., по ч.т.д.№ 572/2011 год. на І т.о. по отношение на осъдителните решения на въззивния съд не е приложим установеният от законодателя ред за допускане на предварително изпълнение, като предпоставка за изпълнителната им сила и като е съобразил горното, приемайки, че в разглеждания случай липсва законова пречка за издаване на искания изпълнителен лист по в.т.д.№ 414/14 год.. Пловдивският апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон, предвид безспорния факт, че решение № 341 от 31.05.2014 год., по в.т.д.№ 414/2014 год. е постановено във въззивното производство пред същия съди и е осъдително по своя характер.
Що се касае до доводите на частния жалбоподател, свързани с решението за очевидна фактическа грешка, то е вярно, че постановеното по реда на чл.247 ГПК решение, заедно с горепосоченото поправено въззивно решение са неделимо цяло, но доколкото в случая допуснатата поправка е единствено по отношение изписване годината на обжалваното първоинстанционно решение, същата само по себе си е ирелевантна за основателността на искането за издаване на изпълнителен лист, вкл. и предвид обстоятелството, че обжалваното разпореждане следва извършената поправка.
Отделен в тази вр. е въпросът, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не влияе по никакъв начин нито върху правото на касационна жалба на страните, нито върху създадената с процесуалния закон възможност за спиране на принудителното изпълнение.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 1986 от 15.10.2014 год., по в. т.д.№ 414/2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: