3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 06.01. 2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 5532 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11796/24.11.2016 г., подадена от Роза Д. Д. срещу определение № 527 от 08.11.2016 г. по ч.гр. дело № 4597/2016г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане частната й жалба вх. №4497/14.10.2016 г. срещу разпореждане от 27.09.2016г. на Великотърновския апелативен съд по ч. гр.д. №345 /2016г. и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4597/ 2016 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Роза Д. Д. е подала частна жалба против разпореждане от 27.09.2016г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 345 /2016 г., с което е оставена без движение частната й касационна жалба, подадена срещу постановеното по делото определение № 297 от 29.07.2016г. и са й дадени указания да изправи нередовностите по нея в едноседмичен срок чрез представяне на приподписан от адвокат екземпляр и пълномощно за това, както и на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване с преписи за насрещните страни. С атакуваното определение е оставена без разглеждане тази частна жалба, като е прекратено образуваното по нея съдебно производство. Изложени са съображения от предходния състав на касационната инстанция, че обжалваното разпореждане на апелативния съд не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона.
Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение.
Съобразно изложеното изводът в обжалваното определение, че постановеното от апелативния съд разпореждане като такова по движение на делото не подлежи на обжалване е законосъобразен. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Касаторът не излага съображения по това заключение, а развива доводи по същество на спора, за неправилност на акта, с който апелативният съд е оставил без движение подадената от него жалба, така също и за неправилност на постановеното от същия съд определение по делото, които доводи са без значение за поставения процесуален проблем и съдът не следва да обсъжда.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 527 от 08.11.2016г., постановено по ч.гр. дело № 4597/2016г. по описа на ВКС, ІV ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: