О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 07,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 825/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №5276/ 12.05.2009г. по ч.гр.д. №1863/2009г. на Софийски градски съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 10.06.2008г. по гр.д. 14977/08г. на СРС, 52 с-в, с което е оставено без уважение заявлението на “Ч” АД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против “ Г. 1”Е. – гр. С.. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за правилна констатацията на районния съдия, че обстоятелствата в заявлението не са достатъчно индивидуализирани, тъй като не е посочен обекта, на който е доставена ел. енергията, чието заплащане се търси.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е поддържал, че с обжалваното определение СГС се произнесъл по въпроса относно предпоставките за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по-конкретно относно индивидуализацията на паричното вземане, което се претендира от взискателя като този въпрос имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Лаконично е отбелязано и това, че като е приел в случая, че при конкретизирано по размер , основание и страни парично вземане искането следвало да се отхвърли, СГС “ бил поставил “ и въпроса “ какво още трябва да индивидуализира едно вземане” за да бъде издадена исканата заповед. Други доводи не са развити.
Страната не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така формулирания общо процесуалноправен въпрос не е свързан с решаващия извод на въззивния съд, поради което и няма характер на релевантен, съобразно нормата на чл.280, ал.1 ГПК. За да остави в сила определението на първостепенния съд, въззивният съд изцяло е споделил неговите изводи за това, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като изложените обстоятелства не са достатъчни за да бъде индивидуализирано вземането – заявителят не е посочил / в заявлението/ мястото / адресът/ на ползуване на ел. енергията и периода, през който е ползувана / т.е. процесния период/- като е отбелязана само крайната дата. Или решаващия извод на съда не е свързан, както неправилно счита касатора с изискванията въобще, а с конкретни липсващи реквизити на заявлението т.е. с липса на изискуемата от закона индивидуализация на претенциите. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, както и не е формулирала релевантен процесуалноправен, респ. материалноправен въпрос, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5276/ 12.05.2009г. по ч.гр.д. №1863/2009г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: