О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 07.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3448/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат В. Волева като пълномощник на И. Т. Петрова и П. Л. К. против Определение №598 от 20.10.2015г., постановено по ч.т.д.№ 2029/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, в частта му, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Т. Петрова и П. Л. К. срещу разпореждане от 8.05.2015г. по гр.д.№5079/2015г. на СГС, ІІ-Б състав.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че разпореждането на СГС, с което е определена цена на иска от 54 135.81 лв., по своята правна същност представлява определение, с което се увеличава цената на иска, което от своя страна обуславя възможността за обжалване на разпореждането по чл.70 ал.2 ГПК. Твърди се, че липсата на диспозитив за увеличаване на цената на иска в разпореждане на СГС, не лишава ищците от правото да го обжалват. Поддържа се, че с обжалваното определение касационният състав неправилно е приел, че предявените от ищците установителни искове са оценяеми като в частната жалба се излагат изчерпателно съображения в подкрепа на тезата, че съдът дължи служебно произнасяне по неравноправни клаузи, когато са налице необходимите фактически обстоятелства и правни основания.
По делото е депозиран писмен отговор от адвокат М. В. като пълномощник на ответника по жалбата [фирма], с който се иска да бъде потвърдено обжалваното определение. В отговора на частната жалба се аргументира становището, че предявените установителни искове са оценяеми, както и че съдът е оправомощен и след първото по делото заседание да се произнесе по въпроса дали един иск е оценяем или неоценяем . Излагат се съображения, че обжалваното разпореждане не попада в кръга на определенията по чл.70 ал.2 ГПК, за които е предвиден инстанционен контрол.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С разпореждане от 8.05.2015г. съдията-докладчик по в.гр.д.№5079/2015г. по описа на СГС, ІІ-Б състав, е оставил без движение исковата молба на И. Петрова и П. К. по отношение на предявените установителни искове по чл.26 ЗЗД и е дал указание към ищците в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на СРС държавна такса от 2 085.43 лв.
С Определение №598 от 20.10.2015г., постановено по ч.т.д.№ 2029/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, е оставена без разглеждане частната жалба на И. Т. Петрова и П. Л. К. срещу разпореждането от 8.05.2015г. по гр.д.№5057/2015г. на СГС, ІІ-Б състав и е оставено без уважение искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до С. по посочените от жалбоподателите въпроси.
За да остави без разглеждане частната жалба, с която е бил сезиран, касационният състав е приел, че разпореждането на съдията-докладчик от СГС от 8.05.2015г. не е от категорията съдебни актове по чл.274 ал.1 т.1 ГПК, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Същевременно касационният състав е изложил съображения защо приема, че обжалваното пред него разпореждане не представлява определение по чл.70 ал.2 ГПК, подлежащо на обжалване по чл.274 ал.1 т.2 ГПК. В тази връзка съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, е посочил, че постановявайки разпореждането си, с което е определил дължимата държавна такса по предявените искове по чл.26 ЗЗД, въззивният съд не е извършил увеличаване цената на иска, а само е определил цената на предявените при условията на обективно съединяване установителни искове за обявяване нищожност на клаузи от договора за кредит между страните.
Подадената от И. Петрова и П. К. частна жалба е допустима като подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав изцяло възприема изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на частната жалба срещу разпореждането на СГС от 8.05.2015г. На основание чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.70 ал.2 от ГПК подлежи на инстанционен контрол определението на съда, с което се увеличава цената на иска, но не и това по чл.70 ал.1 изр. последно ГПК, с което съдът определя цената на иска. С разпореждането от 8.05.2015г. съдията-докладчик от СГС, приемайки, че предявените при условията на обективно съединяване установителни искове за обявяване нищожност на клаузи от договора за кредит между страните са оценяеми, е определил цената на тези искове в размер на 54 135.81 лв. и е задължил ищците да внесат дължимата държавна такса като за оценяеми искове. Несъмнено е, че с разпореждането от 8.05.2015г. по отношение на установителните искове е налице първоначално определяне на цената на исковете по реда на чл.70 ал.1 изр.последно, а не увеличаване на цената на тези искове по чл.70 ал.2 ГПК. Отделно следва да се има предвид, че определянето на цената на исковете може да бъде направено от съда и с разпореждане / какъвто е настоящия случай/, докато увеличаването на цената на иска се извършва с определение. По своята правна същност разпореждането от 8.05.2015г. има характер на определение по движение на делото, което може да бъде отменено или изменено от същия съд по реда на чл.253 ГПК, но не подлежи самостоятелен кортрол пред по-горна инстанция. Правилността на разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение с указание за внасяне на държавна такса, може да бъде предмет на контрол при обжалване на акта, с който се връща исковата молба, респективно при обжалване на определение за изпращане на делото по подсъдност на родово компетентен съд.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че касационният състав неправилно и необосновано е приел, че предявените установителни искове са оценяеми. С обжалваното определение касационният състав е оставил жалбата без разглеждане като недопустима без въобще да е взимал становище по нейната основателност. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК настоящият касационен състав не е оправомощен да обсъжда доводите на страните относно въпроса дали установителните искове за обявяване нищожност на неравноправни клаузи от договора за кредит са оценяеми или не. Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която предстои да бъде уеднаквена чрез създаване на съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, респ. по чл.274 ал.3 ГПК, но този въпрос излиза извън предмета на настоящото производство по проверка правилността на обжалваното определение.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна по частната жалба, тъй като такива не се претендират с отговора на частната жалба.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №598 от 20.10.2015г., постановено по ч.т.д.№ 2029/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, в частта му, с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Т. Петрова и П. Л. К. срещу разпореждане от 8.05.2015г. по гр.д.№5079/2015г. на СГС, ІІ-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: