Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК І т.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 07.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2164 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] (н) срещу Решение № 613 от 27.03.2015 год. по т.д.№ 761/2013 год. на Софийския апелативен съд.
САС е бил сезиран с въззивните жалба ни [фирма] (н) и на Б. ”АД срещу Решение № 86 от 12.12.2012 год. по т.д.№ 60/2012 год. на Кюстендилския окръжен съд с което е било открито производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] и е определена началната дата на неплатежоспособност – 30.06.2012 год. Ответникът-длъжник е оспорил преценката на първоинстанционния съд относно състоянието на неплатежоспособност, а присъединения кредитор – нейната начална дата.
С обжалваното решение, съставът на САС е приел за неоснователна жалбата на длъжника и за основателна – жалбата на кредитора [фирма], поради което е отменил решението на КОС само в частта за началната дата, приемайки, че тя следва да бъде по-ранна – 24.01.2012 год. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част.
В касационната жалба се подържат основанието па чл.281 т.2 и т.3 ГПК – недопустимост на въззивния акт, поради обстоятелството, че на първоначалния кредитор инициирал производството [фирма] е отречена активна материалноправна легитимация. Поради обстоятелството, че молбата по чл.625 ТЗ изхожда от нелегитимирано лице, то и присъединяването на [фирма] по реда на чл.629 ал.4 ТЗ не е произвело правно действие. Оттук и недопустимостта на разглеждане на молбата му по същество. Счита за недопустима, поради липса на правен интерес и исканата промяна на началната дата, поради обстоятелството, че с измененията на чл.646 и сл.ТЗ (ДВ бр.20/28.02.2013 год.), за този кредитор възможността да предяви иск за попълване на масата на несъстоятелността е преклудирана. Счита решението на САС за неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон при преценка на състоянието на неплатежоспособност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът е въвел основанията по отношение на осем въпроса, като по отношение на част от тях са посочени и двете взаимноизключващи се основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Първият от въпросите е за това, към кой момент следва да се преценява състоянието на неплатежоспособност и по отношение на него се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Вторият, петият и шестият въпрос не съставляват правни такива, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., а по естеството си съставляват твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата относно икономическото състояние на длъжника. Третият въпрос – какви са правомощията на въззивния съд при нарушение на чл.146 ГПК от страна на първоинстанционния, е намерил отговор в т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че производството по несъстоятелност е особен вид исково производство и не всички правила за първоинстанционното такова са приложими към него с оглед въвеждането в ТЗ и на процесуални норми с оглед спецификата му. Четвъртият въпрос е дали е налице конкуренция между основанията по чл.608 ТЗ и чл.631 ТЗ. Седмият въпрос дали съдът може да събира доказателства служебно е по-скоро риторичен, доколкото отговорът му се съдържа в цитираният в него чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Осмият въпрос относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредит и преценката дали длъжникът към този момент е в състояние на неплатежоспособност е неясно формулиран, но вероятно е свързан с обстоятелството, че началната дата на неплатежоспособност е обвързана с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита към [фирма]. Той се свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Както вече бе посочено, въпросът е неясен, но се свежда до това, дали състоянието на неплатежоспособност следва да се преценява към момент, предхождащ обявяването на кредита за предсрочно изискуем или обявяването му „окончателно консолидира неплатежоспособността”. Касае се за въпрос, свързан с конкретни факти. По принцип, обявяването на кредит за предсрочно изискуем, безспорно влошава икономическото състояние на длъжника-търговец, но не е непременно предпоставка за изпадането му в неплатежоспособност. И обратно, ако длъжникът е бил в затруднения, които са били с временен характер, обявяването на предсрочна изискуемост на значителен по размер банков кредит, би могло да доведе неплатежоспособност. И в двата случая, това е свързано с преценката на конкретни факти и други релевантни за икономическото състояние на длъжника критерии.
Ответникът по касация [фирма] е депозирал по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК два писмени отговора – за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Отговор е депозирал и ответникът [фирма]. Има искане за разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящата съдебна инстанция по основанията за допускането на касационен контрол е следното:
Критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. са приложими към първия, третия и четвъртия от въпросите посочени от касатора, но по отношение на никой от тях не е налице приложното поле на която и да било от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на първия въпрос основанието по чл.280 ал.1 т.1 |ГПК не е налице, тъй като въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с посочената от касатора задължителна съдебна практика. Ще следва да се отбележи, че понятията „кога по отношение на длъжника са налице обективните признаци на неплатежоспособността” и „до кой момент съдът може да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника” не са равнозначни. Наличието на постановени по реда на чл.290 ГПК решения изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Макар и притежаващ белезите на правен въпрос, по отношение на третия от посочените от касатора въпроси, соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради съображенията, посочени по-горе – т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
За четвъртия въпрос се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по този въпрос в противоречие с Решение на V г.о. на ВКС по гр.д.№ 2199/2002 год. Твърдяното от касатора основание не е налице. Преди всичко, в хипотезите на чл.608 ТЗ и чл.631 ТЗ не се касае за конкуренция на основания. В решението си от 2002 год. съставът на ВКС изрично е посочил, че основанията за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ са алтернативни – или не са налице предпоставките на чл.608 ал.1 ТЗ или са налице, но липсва опасност за интересите на кредиторите. Дали е налице някоя от посочените две предпоставки е въпрос по същество.
Предвид на горното и като счете, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 613 от 27.03.2015 год. по т.д.№ 761/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.