3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7/07.01.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3634/ 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4449/ 2019 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 26741/ 22.08.2019 г. за връщане на исковата молба на Г. И. Ч. срещу „Банка ДСК“ ЕАД по гр.д. № 2905/ 2019 г. на Софийски градски съд.
Определението се обжалва от Г. И. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради противоречие на определението с решение № 92/ 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/ 2010 г., с решение № 27/ 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/ 2018 г., двете на ВКС, IV-то ГО и с т.12 от ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 17.07.2001 г. ОСГК на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на определението. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК извежда от това, че Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане на окръжен съд за връщане на исковата молба по дело в родовата компетентност на районния съд и е приел, че е длъжен да потвърди разпореждане по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, защото било правилно като резултат. По същество касаторът се оплаква, че определението е неправилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Софийският апелативен съд като втора инстанция е приел, че пред Софийски градски съд е образувано гражданско дело по иск за прогласяване за нищожно на определение, с което е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Банката срещу Г. И. Ч.. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, но е приел да е недопустим, доколкото ищецът обосновава искането за нищожност на определение на въззивния съд в заповедното производство с различни пороци от тези, обуславящи валидността на съдебния акт. След това Софийският апелативен съд е счел, че е длъжен да потвърди обжалваното разпореждане на Софийски градски съд, въпреки че: 1) е по дело в родовата компетентност на Софийския районен съд и 2) е била приложена санкционната последица по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, а не тази по чл. 130 ГПК, която въззивният съд е намерил осъществената. Аргументът за първия извод е почерпил от чл. 278, ал. 4, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, приемайки законът да не допуска обезсилването на разпореждането на окръжен съд (в случая – на Софийски градски съд) за връщане на искова молба по дело в родовата компетентност на районен съд. Аргументът за втория извод е почерпил от чл. 130 ГПК, според който исковата молба по недопустимия иск се връща без законова възможност да бъде поправена, приемайки че същият резултат е постигнат и с обжалваното разпореждане по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е възможно противоречие на обжалваното определение с решение № 92/ 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/ 2010 г. на ВКС, IV-то ГО и т. 12 от ТР №1/ 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, а това изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението на ВКС и тълкувателното решение изясняват необосноваността на въззивното решение като касационно основание – за част от делата, разглеждани при действието на ГПК от 1952 г. и за период, в който процесуалният закон изрично не предвижда такова касационно основание. За настоящото дело е приложим редът на действащия ГПК. Следователно за обжалваното определение са без значение решението на ВКС и т. 12 от тълкувателното решение.
В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е повдигнал правен въпрос, а е недопустимо касационният състав сам да го формулира, когато касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК (така т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Това означава, че доводът за противоречие на обжалваното определение с решение № 27/ 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/ 2018 г. на ВКС, IV-то ГО не обоснова допускането на касационния контрол.
Определението, с което въззивният съд е обосновал приложението на чл. 270, ал. 4 ГПК в производството по глава XXI ГПК, не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съгласно чл. 270, ал. 4 ГПК, решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК, доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат правилата за обжалване на решенията, включително чл. 270, ал. 4 ГПК. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице и когато въззивният съд е потвърдил акт за прекратяване на производството, защото пред допустимостта на иска е съзрял абсолютна процесуална пречка, различна от тази, която първата инстанция е установила в обжалваното определение или разпореждане. За абсолютните процесуални пречки съдът е длъжен да следи служебно, включително в производството по глава ХХI ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3634/ 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4449/ 2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.