О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
гр. София, 07.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2625 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 178 от 13.02.2019г. по гр.д. № 2105/2018г. на Варненски окръжен съд. С въззивния акт е постановено следното: 1/ обезсилване на първоинстанционното решение № 2085 от 14.05.2018г. по гр.д. № 6392/2017г. на Варненски районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на М. Т. А. и „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД предявени само срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД за осъждане на И. И. М. да преустанови нанасянето на вреди върху собствения на „ГУСВ“ ЕАД имот в частта на банята и граничещата с нея стая, с правно основание чл. 109 ЗС вр. чл. 134 ЗЗД, и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска на М. Т. А. срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в ползваното от ищцата жилище, а именно: за изстъргване на подпухнала шпакловка на таван 16.10кв.м. – 24,47лв., за нова гипсова шпакловка на тавана – 84,85лв., за боядисване с латекс на тавана – 123,65лв. и за шпакловка стени 20.07кв.м. – 67,03лв.; 2/ потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне исковете на М. Т. А. и „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД предявени срещу И. И. М. с правно основание чл. 109 ЗС вр. чл.134 ЗЗД за преустановяване нанасянето на вреди върху собствения на „Г.“ ЕАД имот в частта на банята и граничещата с нея стая; 3/ потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която гореописаният иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен спрямо ответника И. И. М..
В касационната жалба на ищцата М. Т. А. се поддържа че решението е недопустимо, евентуално – незаконосъобразно. Недопустимостта е обоснована с довод, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да конституира главна страна в процеса – съищец, тъй като главният иск е предявен от ищцата при условията на чл. 134, ал.1 ЗЗД. Такова конституиране е извършено за първи път от въззивната инстанция, но то не може да преодолее допуснатото съществено процесуално нарушение. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал. 2 ГПК, без формулирани конкретни правни въпроси, а при наведени твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с: 1/ несвоевременното конституирането на Г. като страна по иска по чл. 134 ЗЗД пред първата инстанция, а конституирането му едва във втората инстанция; твърди се противоречие с т.5 и т.6 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и че промяната на процесуалното качество на страната в хода на производството е довела до недопустимост на постановения акт, евентуално до очевидна неправилност; 2/ преценката на доказателствата и на заключенията на вещите лица; 3/ неправилната квалификация на иска, тъй като страните по делото са собственици на имот в етажна собственост, а чл.6, ал.1 ЗУЕС предвижда, че всеки собственик на самостоятелен обект е длъжен да не причинява вреди на други обекти, а при наличие на такива следва да обезщети нанесените вреди; поради това според жалбоподателката приложимият закон е ЗУЕС.
Ответниците не изразяват становище по жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Същата е допустима в частта по иска по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 134 ЗЗД, но е недопустима досежно иска по чл. 45 ЗЗД. Този иск е предявен общо в размер на 300лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай цената на предявения иск по чл.45 ЗЗД е под 5000 лв., поради което касационната жалба срещу тази част на решението следва да се остави без разглеждане.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. А. срещу И. И. М. и „ГУСВ“ ЕАД, с твърдение, че в качеството си на наемател ползва жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] апартамент № *, което е собственост на „ГУСВ“ ЕАД; ответникът И. И. М. е наемател на апартамент № *, разположен над ползвания от ищцата, който също е собственост на „ГУСВ“ ЕАД. На 06.11.2015г. жилището на ищцата било наводнено, като от тавана в кухнята е започнало да капе и в резултат стената между банята и стаята била мокра. Твърди, че причината за наводнението е в апартамент № * и въпреки предприети от ответника действия, последвали нови наводнявания – на 08-09.11.2016г., на 15.12.2016г. и на 04.05.2017г., които нанесли на жилището щети, изразяващи се в увредена стена и таван в банята, и таван в коридора. Според ищцата „ГУСВ“ ЕАД бездейства, не упражнява правата си на собственик и не изисква от наемателя И. И. М. да поддържа наетото жилище в състояние, с което да не пречи на ползването на наетия от нея апартамент. Поради това тя претендира ответникът И. И. М. да преустанови неоснователните действия, в резултат на които са настъпили вреди върху част от обитаваното от нея жилище, както и солидарно с ответника „ГУСВ” ЕАД да й заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер 300лв., разбити по пера.
Въззивният съд е изискал от ищцата уточнение на претенцията й и въз основа на заявеното в молбата е приел, че с предявения иск по чл. 109 ЗС тя упражнява правата на собственика „ГУСВ” ЕАД в хипотезата на чл. 134 ЗЗД, поради което е конституирал дружеството като съищец по негаторния иск и въззивник във въззивното производство. По отношение на втория иск – по чл.45 ЗЗД е приел, че е насочен само срещу ответника И. М..
По съществото на спора е приел, че искът по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 134 ЗЗД, предявен от М. Т. А. от името на „ГУСВ“ ЕАД, е неоснователен, тъй като ищцата не е установила, че има качеството на наемател на апартамент № *. По делото е приложен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 3.05.1979г., но страна по него като наемател е Р. Х. Д., военнослужещ в поделение 62601. Ищцата не е доказала родствена или друга връзка с наемателя, или някаква хипотеза на встъпване в наемното правоотношение. Съдебните решения по гр.д.№ 11340/2014г. на В. и в.гр.д.№ 491/2016г. на В., в които е разгледан иск по чл. 61 от ЗЗД, също не доказват наличие на наемно правоотношение с ищцата. Пред въззивната инстанция е представено Постановление от 25.01.2019г. за възлагане на апартамент № * в полза на ищцата М. Т. А. в резултат на извършена публична продан, но няма данни то да е влязло в сила и не удостоверява право на собственост на ищцата. Въз основа на това съдът е намерил, че ищцата няма качеството кредитор по смисъла на чл.134 ЗЗД и не е легитимирана да предяви иска с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 134 ЗЗД вместо собственика „ГУСВ“ ЕАД. Затова е отхвърлил този иск.
По иска по чл.45 ЗЗД въззивният съд е възприел заключенията на първоначалната и тричленната техническа експертиза, според които настъпилите вреди в жилището на ищцата не са пряка и непосредствена последица от неправомерни действия на наемателя на апартамент № * И. И. М., респ. от течове от този апартамент, а могат да се дължат на други причини. Поради това е отхвърлил този иск.
Що се отнася до разгледания от районния съд иск на М. А. и „ГУСВ” ЕАД против „ГУСВ” ЕАД по чл. 109 ЗС и искът на М. А. по чл. 45 ЗЗД, предявен при условията на солидарност и срещу „ГУСВ” ЕАД, според въззивния съд това са непредявени искове и по тях е постановил обезсилване на първоинстанционния акт.
При преценка на поддържаните от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл. 109 ЗС настоящият състав, приема следното:
Допускането на касационното обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В случая от касатора не са поставени такива въпроси. Формулирани са конкретни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при конституирането на страните и при преценка на доказателствата, които са се отразили на правилността на акта. Въз основа на такива оплаквания не може да бъде извършена селекцията, която изисква законодателя по чл.288 ГПК, като предшестващ същинското касационно обжалване етап на касационното производство. Начинът на поставяне на проблемите предполага преценката да се базира на конкретните факти по делото при условие, че те са безспорно установени, а това по естеството си съставлява правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди да бъде констатирано, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Предприетото от въззивния съд конституиране на „ГУСВ” ЕАД като съищец, вместо като ответник, съответства на търсената от ищцата защита и на разпоредбата на чл. 134, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд не е нарушил постановките на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5 и 6, както счита касаторът, и постановеният акт не е недопустим. В случая не е налице хипотеза на нередовност на исковата молба, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на страна /„ГУСВ” ЕАД е участвало пред първата инстанция, но като ответник/. А за останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Така че, въззивният съд правилно е дал указания за поправяне на нередовностите на исковата молба; страната ги е изпълнила и съдът се е произнесъл по уточнените искове.
Оплакванията за ненадлежна преценка на доказателствата, така както са наведени в жалбата и в изложението, не могат да се обсъждат в настоящето производство. Може да се посочи само, че въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и по какви съображения приема определени правно релевантни факти за недоказани /по-точно за качеството наемател, което е наведено в исковата молба като обуславящо интереса от воденето на иска по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 134 ЗЗД/.
Доводите за недопустимост на решението поради неправилна квалификация на иска по чл.109 ЗС, вместо по чл.6, ал.1 ЗУЕС, са несъстоятелни. От една страна, според установената съдебна практика неправилната квалификация не води до недопустимост на съдебния акт. От друга страна, при неизпълнение на предвиденото в чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС задължение на етажните собственици да не причиняват вреди на други обекти, възниква задължението им да обезщетят тези вреди – това е основанието на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, а не на този по чл. 109 ЗС.
Приложените от касатора решения на Върховния касационен съд – решение № 348 от 16.10.2012г. по гр.д. № 903/2011г. на І г.о. и Решение № 163 от 04.06.2012г. по гр.д. № 656/2011г. на ІІ г.о. разрешават въпроса дали поддържането на противоправно състояние в съсобствения имот също представлява елемент от фактическия състав на негаторния иск. Този въпрос няма отношение към настоящия спор, затова тази практика е неотносима.
Липсва и посоченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, на съдопроизводствените правила или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. В случая такава форма на неправилност не се открива.
Затова следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 134 ЗЗД.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 13.02.2019г. по гр.д. № 2105/2018г. на Варненски окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл. 109 ЗС във вр. с чл. 134 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Т. А. против горепосоченото решение в частта по иска по чл. 45 ЗЗД.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: