О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
София 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4120/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. А. Р. чрез нейния пълномощник адв. Кр. Р. срещу определение № 2224 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3446/2018 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че родовата компетентност за разглеждане на предявените искове за собственост е следвало да се определи въз основа на нормата на чл. 390, ал.2 ГПК, която е специална и дерогира общото правило на чл. 104, т.3 ГПК. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2,изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 311 от 31.05.2018 г. по гр.д. № 207/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което съдът е прекратил производството пред себе си поради родова некомпетентност и е изпратил делото за разглеждане на Кюстендилския районен съд. Въззивният съд е приел, че делото има за предмет обективно съединени установителни искове за собственост на Ѕ ид. част от няколко недвижими имота, сборът от данъчните оценки на които е под 50 000 лв., поради което по аргумент от чл. 104, т.3 ГПК исковете са родово подсъдни на районен съд. Приел е, че разпоредбата на чл. 390, ал.2 ГПК, на която се позовава жалбоподателката, за да обоснове родова компетентност на окръжен съд, е неприложима в случая, тъй като тя урежда компетентността на съда по молба за обезпечение на бъдещ иск.
Искането за допускане до касационно обжалване на въззивното определение поради очевидна неправилност е неоснователно. Разпоредбата на чл. 390, ал.2 ГПК е релевантна за определяне на компетентността на съда по обезпечение на бъдещи искове, за които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижимия имот. Тя урежда изключение от общото правило на чл. 390, ал.1 ГПК, според което компетентен да се произнесе по молба за обезпечение на бъдещ иск е родово компетентният съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на недвижимия имот, който ще служи за обезпечение, т.е. съдът, който е компетентен да разгледа спора по същество. Разпоредбата на чл. 390 ГПК е приложима само в обезпечителното производство, няма отношение към определяне на родово компетентния съд за разглеждане на делата като първа инстанция и не дерогира приложението на чл. 103 и чл. 104 ГПК, каквато теза поддържа жалбоподателката. В същия смисъл се е произнесъл и апелативният съд.
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от жалбоподателката основание за това.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2224 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3446/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: