О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 06.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1264 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №58 от 06.04.09г. по гр.д. №1162/08г. на Б. окръжен съд е оставено в сила решение №327/13.10.08г. по гр.д. №1524/2000г. на Г. районен съд, с което е бил отхвърлен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – дворно място и паянтова къща в с. Д., община С..
В. съд е приел, че спорният имот фигурира в разписната книга към плана на с. Д. от 1930г. на името на наследодателя на ищците -. С. неговата смърт, владението на имота продължило от сина му – Т. А. , който през 1951-1952г. се преселил в друго населено място и предоставил имота за ползване на свой съсед – чичото на ответниците Н. С. смъртта на Н. М. и съпругата му, неговият брат Б установил владение върху имота, за което не е опровергана презумпцията на чл.69 от ЗС – т.е. – предполага се, че той е владял за себе си. Владението е било несъмнено и явно – Б. М. , а след смъртта му – ответниците, негови дъщери, обработвали мястото, поддържали къщата, разрешили на съседи да обработват мястото. Въпреки че са знаели за владението на ответниците, ищците не са му се противопоставили.
При тези данни е прието, че ищците не са доказали владение на имота след 1951-1952г., а същевременно е установено, че ответниците са го придобили по давност, като през 1998г. са се снабдили и с нотариален акт за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея се поддържа оплакване, че съдът нарушил чл.68, ал.1 и чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като по делото не е установено ответниците да са владяли имота като свой. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за придобивната давност въззивното решение противоречи на приетото в решение №59 от 12.05.04г. по гр.д. №500/03г. на І ГО на ВКС; решение №436/21.03.06г. по гр.д. №1366/05г. на ІV ГО; решение №2704/31.12.66г. по гр.д. №1962/66г. на І ГО; решение №803/21.10.94г. по гр.д. №62/94г. на І ГО и решение №1805/63г. по гр.д. №1249/63г. на І ГО.
Ответницата К. Б. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Останалите ответници – Е. Б. П. и К. Б. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не e налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване.
Същественият по делото въпрос за придобивната давност не е разрешен в противоречие с посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС. Решение №59 от 12.05.04г. по гр.д. №500/03г. на І ГО на ВКС подчертава, че придобиването на чужд имот по давност предполага фактическата власт да е осъществявана без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, като владелецът следва да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик.становената по настоящото дело фактическа обстановка сочи именно на такова владение от страна на ответниците и на техния праводател. Според решение №436/21.03.06г. по гр.д. №1366/05г. на ІV ГО общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато собственикът няма възможност поради неведение да се брани. В настоящия случай няма данни за скрито владение, напротив – през годините наследодателят на ответниците е демонстрирал по отношение на всички своенето на имота, а след неговата смърт, наследниците му са продължили това владение, включително и чрез държатели, на които са предоставили имота за обработка. Вярно е, че правото на собственост не се погасява по давност, както е посочено в решение №2704/31.12.66г. по гр.д. №1962/66г. на І ГО, но в случая обуславящият изхода на спора въпрос е друг – дали трето лице не е придобило по давност имота на наследодателя на ищците. На следващо място – възможността да се придобие владението със съгласието на предишния владелец, разглеждана в решение №803/21.10.94г. по гр.д. №62/94г. на І ГО, не е единствената, тъй като един имот може да бъде завладян и без изрично съгласие на собственика или на предишния владелец. В настоящия случай наследодателят на ищците е предал владението на брата на наследодателя на ответниците, а след смъртта на този брат през 1969г., прекият наследодател на ответниците е завладял имота. Ето защо посоченото решение на ВС е неотносимо към спора по настоящото дело. И на последно място – решение №1805/63г. по гр.д. №1249/63г. на І ГО също разглежда въпрос, който не възниква по настоящото дело – че не представлява владение упражняваннето на фактическа власт върху една вещ за определен срок – т.е. когато владението представлява само едно временно положение. Напротив, данните по настоящото дело сочат, че владението на ответниците и на техния наследодател е имало траен, постоянен характер.
Не следва да се обсъждат решенията, приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, без да са включени в това изложение, още повече, че те също не сочат на противоречива съдебна практика по въпроса за придобивната давност.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 06.04.09г. по гр.д. №1162/08г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: