О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр.София, 06.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1545 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.06.2009г. по гр.д. №3513 / 2008г., с което Софийски ГС е отхвърлил предявените от Г. Ц. М. искове срещу Г. ф. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Г. Ц. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът-Г. фонд-С. в писмено становище оспорва жалбата и моли да не бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Г. Ц. М. искове срещу Г. ф. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че извършеното прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ със Заповед №10/28.10.2005г. е законно. Прието е за установено по делото, че работодателят е извършил реално съкращаване на длъжност „главен експерт” в отдел „Л”, извършен е подбор между лицата заемащи тази длъжност и при извършената преценка е взето решение да се прекрати трудовия договор със жалбоподателя.
В изложение, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение съдът се е признесъл по процесуален въпрос от значение за изхода на спора, а именно задължението на съда да извърши анализ на всички доказателства по делото. Поддържа също така, че е даден отговор и на материално правния въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, когато в подбора участвува лице, което се ползува от тази закрила. Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 15.04.2002г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, решение от 14.07.2005г. по гр.д. №2219/2003г. на ВКС, в което е посочено, че съдът преценява всички доказателства по делото и решение от 18.11.1999г. по гр.д. №814/1999г. на ВКС, в което е посочено, че необсъждането на всички доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото разрешение на съществените правни въпроси от въззивния съд не влиза в противоречие с други влезли в сила съдебни решения. Действително при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща, което в случая тя е и направила в съответствие и с трайната практика на ВКС намерила отражение в т.19 на ТР№1/2000г. Даденото разрешение на този процесиялен въпрос не е в противоречие и с представените от жалбоподателя решения на ВКС, а е в съответствие със тях.
Не е налице противоречиво решаване от съдилищата и на разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, когато в подбора участвува лице, което се ползува от тази закрила. Критериите по чл. 329 КТ са само икономически – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и включване наред с тях като критерий и закрилата по чл. 333 КТ би било незаконосъобразно. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не означава извършване на подбор извън законовите критерии. Това е така, защото едва след определяне кой служител следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на останалите по посочените по-горе икономически критерии, работодателят би трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално преодоляване на закрилата, която в случая не е абсолютна. По начало закрилата не изключва автоматично ползващото се от нея лице от подбора, а този работник или служител трябва да бъде сравняван с останалите на същата длъжност на общо основание, както е приел и въззивния съд в обжалваното решение. Жалбоподателят и не представя други влезли в сила съдебни решения, в които да е дадено обратното разбиране на същия въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 22.06.2009г. по гр.д. №3513 / 2008г. на Софийски ГС по жалба на Г. Ц. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: