О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 1301.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4542/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. на Република България чрез прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен против въззивно решение на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия № 388/28.07.2008 г., постановено по гр. д. № 308/2008 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд Плевен, VІІ-ми граждански състав № 14-VІІ/28.02.2008 г. по гр. д. № 936/2007 г., с което П. на Република България е осъдена, както следва: на основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на К. А. Я. ЕГН ********** сумата 300 лв. обезщетение за имуществени вреди-разноски за адвокатска защита по водените срещу него дела по обвинение по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК със законната лихва, считано от 23.06.2006 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на К. А. Я. сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което К. А. Я. е оправдан с влязла в сила присъда със законна лихва от постановяване на решението на ВКС-23.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 64, ал. 1 ГПК да заплати на К. А. Я. сумата 300 лв. направени деловодни разноски, както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ да заплати на К. А. Я. сумата 200 лв.-разноски по делото за въззивната инстанция.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се е позовал на решение № 665/17.07.2006 г. по гр. д. № 344/2005 г., ІV”а” г. о. с довод, че аналогично на приетото от ВКС, ІV”а” г. о. в настоящия случай искът е следвало да бъде насочен не само срещу П. на Р. , но и срещу разследващите органи-в случая ОДП, гр. П., тъй като разследващият орган е солидарно отговорен и е следвало да бъде конституиран като страна в производството по делото. На второ място касаторът се е позовал на решение № 1258/10.01.2008 г. по гр. д. № 730/2006 г., ІV г. о. с което е посочено, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането, а в обжалваното решение ПлОС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., в които съдът е включил освен претърпените негативни изживявания и ограничения и двете заболявания на ищеца-захарен диабет и зачестили хипертонични кризи, като второто заболяване артериална хипертония датира от 1998 г. или шест години преди повдигане на обвинението, а захарният диабет е от 2004 г., т. е. не е налице изискването непосредствените вреди да следват настъпването на противоправния резултат.
В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е посочил, че в случая е налице съществен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради различно тълкуване и неправилно прилагане от страна на ПлОС нормата на чл. 52 ЗЗД, с което решението е постановено в противоречие с определение № 64/14.07.2008 г. по гр. д. № 2411/2008 г., ІV г. о. и с решение № 1017/15.12.2005 г. по гр. д. № 524/2004 г. на ВКС, ІV г. о., с което решаващият състав е преценил, че обезщетение над 500 лв. е недопустимо, тъй като е в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, в случая въззивният съд е определил пет пъти по-голямо по размер обезщетение.
Ответникът по касация К. А. Я. от гр. П. е оспорил жалбата с доводи, изложени с писмен отговор от процесуалния му представител адвокат А. К. е практиката на ВКС, че справедливостта не е абстрактна категория, че справедливото определяне размера на претърпените вреди е конкретно изражение на конкретно претърпени вреди, чиито характер, интензитет, продължителност и обем се определят единствено от събраните в конкретния процес доказателства. Не може механично да се приложи решение по конкретно дело към настоящия казус. Изложени са доводи и по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, като взе предвид доводите на страните В касационен съд, ІІІг. о. намира следното:
С изложението относно основанието за допустимост е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата.
Позоваването на р. № 665/17.07.06 г. по гр. д. № 344/2005 г. на ВКС, ІV г. о. е неоснователно. Пострадалият по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ има възможност да потърси цялото обезщетение от всеки един от солидарно отговорните длъжници. Отговорността им може да се реализира в един общ процес или поотделно, което зависи единствено от преценката на пострадалия. В конкретния случай за претърпените от ищеца вреди той е потърсил отговорност само от П. на Р. , а не и от следствените органи.
Неточно е позоваването и на р. № 1258/10.01.2008 г. по гр. д. № 730/2006 г. на ВКС, ІV г. о. в аспект на понятието „преки и непосредствени вреди” по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Преценката на въззивния съд при определяне размера на обезщетението е основана на фактическите обстоятелства на конкретния случай. Евентуалното нарушение по прилагането на чл. 4 ЗОДОВ е основание за неправилност на решението поради необоснованост. Необосноваността е общо основание за незаконосъобразност на въззивното решение по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК. Това основание не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. Това е така, защото необосноваността се отнася до опорочаване истинността на изводите на съда по фактите, което не е във връзка с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона.
На второ място касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че въпросът за прилагането на чл. 52 ЗЗД е основополагащ правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и значим за развитието на правото, както и че в конкретния случай въззивният съд е изтълкувал погрешно и съответно неправилно приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и така постановеното решение е в противоречие с р. № 1017/15.12.05 г. по гр. д. № 524/04 г. на ВКС, ІV г. о., в което решаващият състав е преценил, че обезщетение в размер на над 500 лв. е недопустимо, тъй като е в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/.
На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. това основание е насочено към отстраняване непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС, а за да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало по съществения правен въпрос въобще да няма практика на ВКС.
Доводите на касатора относно прилагането на чл. 52 ЗЗД са неотносими към посоченото основание за допустимост на касационното обжалване. Доколкото са изложени съображения относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен от въззивния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД, те са относими към едно от общите основания за незаконосъобразност по чл. 281 ГПК – необоснованост на решението.
Затова Върховният касационен съд прие, че не са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по съществото на спора и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 388/28.07.2008 г., постановено по гр. д. № 308/2008 г. по описа на същия съд по подадената от П. на Р. касационна жалба вх. № 1654/18.09.2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: