4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 10.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3852 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от И. И. Т. против определение № 2058 от 10.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1543/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6091 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 5222/2017 г. на Варненски РС, с което той е осъден да заплати на ответницата П. Х. П. на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата 450 лв.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 83, ал.2 и ал.4 4 чл. 78, ал.4 ГПК, тъй като не е взето предвид, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, че отказът от иска не е пълен, а частичен само за част от претендираната площ на избата, която ответницата ползва и че не е справедливо да се присъжда целия размер на разноските, когато не се е развило цялото производство.
В изложението към частната жалба са формулирани пет правни въпроса, по които се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба П. Х. П. оспорва допустимостта й, предвид цената на исковете, допускането до касация поради това, че решението е съобразено с практиката на ВКС и за неоснователност, предвид прекратяване на делото по отношение на нея.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата. Тази преценка не зависи от стойността на присъдените разноски, а от предмета или цената на предявените искове. Предявени са два иска – по чл. 108 ЗС за избено помещение и иск по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на част от обект на правото на собственост, индивидуална собственост на ищеца в размер на 21560 лв. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, въззивните решения по искове за собственост подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска, а искът за парично вземане е над 5000 лв.
Данните по делото са следните:
По предявените два иска, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски с определение от 27.07.2017 г. на Варненски ОС. Предоставена му е и правна помощ, като е назначена адвокат И. К.. Варненският РС няколкократно е намерил, че исковата молба е нередовна относно това каква част от избеното помещение от 13,59 кв.м. държи ответницата, включително и след като няколко пъти е уточнявано, че такова помещение е обособено в производство по делба между страните по проект. Реално на место част от него попада сега в помещение, което ползва ответницата, а останала част се ползва от сина на страните. По делото след подаване на отговор на исковата молба е изготвен доклад, проведени са две съдебни заседания, в едното от които са разпитвани и свидетели. След многократните уточнения, които е изискал съдът, включително и на основание чл. 101 ГПК, не е допуснал изменение на иска в смисъл да се предаде реалната площ от 3,59 кв.м. от съществуващото помещение № 1 и са дадени указания на ищеца да уточни дали се отказва от иска против П. П. / определение от 23.03.2018 г. / С молба от 05.04.2018 г., ищецът е заявил, че се отказва от иска си за площ от 9-10 кв.м. от избата от 13,59 кв.м. и е посочил адрес на И. Т. – син на страните, към когото предявява иск за предаване на държането на останалите 9-10 кв.м. от избата. С определение от 12.06.2018 г. е прекратено производството по отношение на П. П. на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска. С влязло в сила определение от № 474/11.01.1919 г. / след връщане на делото от ВКС/ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в това определение, като е допълнен диспозитива в смисъл, че се прекратява производството изцяло и по двата иска по отношение на П. Х. П..
С молба от 30.04.2018 г. ответницата П. П. е поискала присъждане на разноски, като е приложена разписка за платен хонорар на адвокат В.П. за гр.д.№ 5222/2017 г. в размер на 450 лв., за която е отразено, че е внесена. Сумата е вписана и в списъка за разноските. С определение от 30.05.2018 г., РС е осъдил ищецът да плати разноски на първоначалната ответница П. П. в размер на целия договорен хонорар – 450 лв.
Варненският окръжен съд е потвърдил това определение, позовавайки се на нормата на чл. 78, ал.4 ГПК и това, че по отношение на П., производството е било прекратено изцяло, а не частично и определението не е обжалвано и е влязло в сила. За неоснователен е преценен доводът, че след като ищецът е освободен от държавна такса и разноски не дължи такива и конкретно адвокатски хонорар, платен от противната страна на упълномощения от нея адвокат с мотив, че освобождаването от заплащане на държавна такса се отнася само за разноските, свързани с разглеждане на делото, но не се отнася за разходите, направени от другата страна. Като неоснователен е преценен и доводът, че разплащането на хонорара не е доказано документално, тъй като е представена разписка, която има характера на договор за правна помощ, а и в нея е отразено предаването на сумата. Въззивната инстанция се е позовала на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
Не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като относно разноските, по въпросите, по които се е произнесъл съдът е налице задължителна и казуална трайно установена съдебна практика, а и защото отговорът на тези въпроси не определя изхода от спора.
Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения определя минималните размери на адвокатските хонорари по различни видове дела, но като максимална стойност те не са задължителни. Уговореният и изплатен хонорар от 450 лв. и по двата иска е дори под минималния такъв, като се съобрази цената на всеки от двата иска и нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1. Не може да се намалява адвокатско възнаграждение под този размер при условията на чл. 78, ал.5 ГПК дори да не се е развило цялото производство. Такава възможност не предвижда ГПК, Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет и съдебната практика. Затова са неотносими към спора първите два поставени въпроса – „в случаите на преждевременно разпореждане на съда за прекратяване на делото следва ли на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер в случай че процесуалните действия не са извършени в пълен размер” и „при прекратяван на делото и определяне на разноски, приложим ли е принципа на справедливост и документална обоснованост”. Следва да се отбележи, че справедливостта е критерии само когато законът изрично препраща към нея като източник на правото и тя не може да бъде основание за присъждане на нещо различно от уреденото в закона, защото по презумпция той следва да е справедлив.
По въпроса „как следва да бъде документиран разходът за адвокатско възнаграждение” са дадени разяснения в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Законът не изисква специално съдържание за договорът за правна помощ, поради което въпросът „задължителна ли е формата на договорът за правна помощ, определен от адвокатската колегия или е достатъчен документ, съдържащ свободен текст и разписка” не определя изхода от стпора. По него въззивната инстанция се е съобразила със съдебната практика, вкл. и с ТР № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представената „разписка” съдържа основните елементи на договор за правна помощ, като наименованието на документа е без значение.
По отношение на жалбоподателката, производството е приключило с постановяване на определението за прекратяване поради отказ от исковете, а след постановяване на определението за поправка на очевидна фактическа грешка е безспорно, че прекратяването е „ изцяло”. Затова и последният въпрос – „допустимо ли е предварително преди изцяло приключване на производството по делото да бъдат присъждани разноски на страна, спрямо която производството е прекратено преди да са приключени всички съдопроизводствени действия по делото” е ирелевантен за изхода от спора.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС и не е доказано наличието на друга по формулираните въпроси в противен смисъл, а и защото част от тях не определят изхода от спора, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съобразно този резултат, и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по частната жалба следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв., съобразно представената разписка и списък за разноските, представени с отговора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2058 от 10.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1543/2018 г. на Варненски окръжен съд по частна жалба, подадена от И. И. Т..
ОСЪЖДА И. И. Т. да заплати на П. Х. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: