О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 544/2018 г. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3, във връзка с ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Г. С. и действащо чрез пълномощник адвокат П. Х., за изменение на основание чл. 248 ГПК на определение № 37 от 01.03.2018 год. по ч. гр. д. 544/2018 год., ІІ г.о., ВКС в частта за разноските. Прави се възражение за прекомерност на присъденото на ответника по частната касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и се моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 200 лв.
Насрещната страна – Етажните собствености на комплекс „С. Г.“, представлявани от председателя на Управителния съвет на етажните собствености на комплекс „С. Г.“ С. П. и от управителя на етажната собственост на бл. Ф – Р. Б., чрез адвокат Г. Г., депозира писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който възразява срещу исканото намаляване на адвокатското възнаграждение и изразява становище за неоснователност на молбата.
Като разгледа молбата и въз основа на данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС намира същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество същата е основателна.
С постановеното на 01.03.2018 год. определение касационната инстанция в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е оставила без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба против въззивно определение № 30973 от 27.11.2017 год. по ч. гр. д. № 15069/2017 год. на Софийски градски съд, същата е върната и производството е прекратено. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Присъждането на направените такива е поискано от ответника по частната касационна жалба в представения по нея отговор, като е приложено доказателство за извършването им /договор за правна помощ от 29.01.2018 год., удостоверяващ изплатено на адвокат Г. Г. възнаграждение в размер на 500 лв./. Молителят в настоящето производство е осъден да заплати същите с постановеното по делото определение. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3, ТР № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК, ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението най – много до предвидения в същата наредба минимален размер. Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира доводите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателни. Реализираната от процесуалния представител на ответника по частната касационна жалба защита в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност. Изследвани са само предпоставките за допустимост на образуваното по частната касационна жалба производство, без да се разглежда правният спор по същество. Предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС е неоценяем и съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за една инстанция е 300 лв. В конкретния случай прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена и с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 11 от наредбата за изготвяне на частна жалба, а също и за отговор на такава, като същото бъде намалено до 200 лв., с оглед произнасянето в закрито заседание. С оглед характера на производството е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от наредбата, предвиждаща по-висок минимален размер на възнаграждението, поради което и поддържаният в тази насока довод на ответната страна не се споделя.
Предвид изложените съображения молбата за изменение на определение № 37/01.03.2018 год. по ч. гр. д. 544/2018 год., ІІ г.о. на ВКС в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като присъдените разноски се намалят до размер на 200 лв.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 37 от 01.03.2018 год. по ч. гр. д. № 544/2018 год., ІІ г.о. на ВКС в частта му за разноските, които [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на ЕС на комплекс „С. Г.”, [населено място], като ги НАМАЛЯВА от 500 лв. на 200 лв. /двеста лева/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: