4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2276/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. Т. – ЕТ с фирма „М. Т.” – [населено място] срещу Решение № 149 от 10.01.2013 г. по т.д. № 1618/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 178 от 14.11.2011 г. по т.д.№352/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на М. С. Т. – ЕТ с фирма „М. Т.” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 34 052 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Бонус каско”, полица 5910720 00678/07.05.2007 г. в резултат на настъпило в началото на м.08.2007 г. застрахователно събитие кражба на мини челен товарен GEHL модел SL 4640 DXTQ, със законната лихва, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените правни въпроси за погасителната давност по чл. 197 КЗ и момента, от който започва да тече: 1. Когато има образувано наказателно производство за установяване на престъпното деяние от кой момент тече давностният срок за пострадалия срещу застрахователя и наказателното производство прекъсва ли давността; 2. Кое действие на пострадалия прекъсва давността: заявяването на претенцията пред застрахователя, оспорване на отказа на застрахователя или иск, предявен пред съда. Жалбоподателят обосновава, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът за давността, когато има образувано наказателно производство с Р.№ 456/18.05.2000 г. по НОХД № 435/ 1999 г. на ВКС, НК и друго решение, възприето от ВКС, ГК в Р. № 504/2006 г. по гр.д.№ 3251/2004 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основания чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което искът по чл. 208 ал. 1 КЗ за 34 052 лв. – обезщетение за вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие кражба на мини челен товарач- по договор за имуществена застраховка „Бонус каско”, съдът е приел, че ищецът е доказал отнемането на застрахованата вещ при обстоятелства, относими към покрития риск кражба – установено е, че вещта е отнета от владението на ищеца и предприетите от него действия пред органите на полицията за издирването й сочат, че това е извършено без съгласието му. За неоснователно е прието правоизключващото възражение на ответника, че престъпното деяние е обсебване по чл. 206 НК, по съображения, че в тежест на ответника е да докаже твърдението си, от което ще извлече изгодни правни последици, което възражение не е доказал с представените писмени показания на разпитаните в предварителното производство лица, които не са събрани сега по делото, нито е доказал, че на извършителя на деянието е било възложено да пази застрахованото имущество. Съдът е изложил, че е основателен отказът на застрахователя да плати застрахователното обезщетение поради несъблюдаване от ищеца на клаузата по глава шеста, р.ІІІ т.1 на ОУ относно заключващото устройство. Приел,че искът е неоснователен и поради изтекла давност – съгласно чл. 197 КЗ с 3-годишна давност се погасяват правата по застрахователния договор, считано от настъпване на застрахователното събитие, който срок е изтекъл, и ищецът не е установил да е налице някой от посочените в закона факти за спиране или прекъсване на давността. Аргументирал е, че уведомяването на застрахователя не прекъсва давността, че е неоснователно твърдението на ищеца за признаване от застрахователя на вземането му, което да прекъсне давността съгласно чл. 116 б.”а” ЗЗД. Обосновал е, че давностният срок не е спрял да тече с несъгласието на ищеца с отказа на застрахователя да плати обезщетението, и че образуваното предварително производство за нуждите на наказателния процес, не съставлява съдебен процес, съгласно чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД.
С оглед изложеното релевантни за делото са изложените от жалбоподателя въпроси за погасителната давност по чл. 197 КЗ и началото, от когато започва да тече давностният срок, за прекъсването на давността на основание действия на ищеца, и за спирането й с оглед довода на ищеца, че наказателното преследване прекъсва давността.
Тези въпроси въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика и по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Въпросът с какъв срок се погасяват правата на застрахования по имуществена застраховка и началото на давностния срок съдът е разрешил в съответствие с изричната разпоредба на чл. 197 КЗ, съгласно която правата по застрахователния договор се погасяват с 3-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. За да бъдат обезщетени вредите от застрахователя, застрахованият трябва да е заявил претенцията си пред съда в срока на застрахователната погасителна давност. При настъпило застрахователно събитие на 03.08.2007 г., респ. на 06.08.2007 г., и при предявен иск на 10.09.2010 г., искът е предявен след изтичане на срока по чл. 197 КЗ и е основателно възражението на ответника за погасяването му по давност.
Въпросът за основанията за прекъсване на давността е решен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че изброяването на основанията в чл. 116 ЗЗД, не дава възможност за разширявянето им, тъй като се касае за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма – в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл.290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р. № 72/ 08.07. 2009 г. по т. д. № 17/2009 г. на ВКС, I т. о., Р. №232/02.05.2012 г. по т.д.№ 782/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Давността се прекъсва с предявяване на иск – първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, каквито правни действия не са били предприети от ищеца, и каквото действие не съставлява заявяване на претенцията пред застрахователя, нито оспорване от ищеца на основателността на отказа на застрахователя да плати застрахователното обезщетение.
В чл. 115 ал. 1 ЗЗД са посочени основанията за спиране на давността, и по б.”ж”- давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. В съответствие с посочената разпоредба в обжалваното решение е прието, че давността не е спряла, тъй като ищецът не е отнесъл спора за застрахователното обезщетение пред правораздавателните органи, каквото основание за спиране не е образуваното предварително производство. Неоснователно жалбоподателят за да обоснове, че се решава противоречиво въпросът за спиране на погасителната давност с образуваното предварително производство, сочи Р.№ 456/18.05. 2000 г. по НОХД № 435/1999 г. на ВКС, І н.о. Съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, налице е основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, когато в обжалваното въззивно решение, релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ПлВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ(отм.); с тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК; на ОС на ГК и на ОС на ТК или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Решение по НОХД на отделен състав на ВКС не се включва в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, затова жалбоподателят с посоченото решение не доказва да се решава противоречиво от съдилищата посоченият въпрос. Неоснователно жалбоподателят се позовава и на Р. № 504/11.04.2006 г. по гр.д.№ 3251/2004 г. на ВКС,ІV г.о., в което изрично е прието, че когато не е предявен граждански иск срещу деликвента в наказателния процес, висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 149 от 10.01.2013 г. по т.д. № 1618/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: