О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 11.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2299/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Н. С. О., А. С. О. и Р. В. К., всички от [населено място], както и по насрещна касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр. София срещу решение № 895 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 5393/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите Н. С. О., А. С. О. и Р. В. К. обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща решение № 2465 от 13.04.2017 г. по гр. д. № 12683/13г. на СГС, І-16 състав, с което предявените от тях субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са отхвърлени съответно: исковете на Н. С. О. и А. С. О. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. О., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2012 г., са отхвърлени за разликата над сумата 140 000 лв. за всеки от двамата родители до пълния претендиран от тях размер от по 200 000 лв., а искът на Р. В. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й П. М., настъпила при същото пътно-транспортно произшествие, е отхвърлен за разликата над сумата 170 000 лв. до пълния претендиран от нея размер от 300 000 лв.
Посочените касатори поддържат, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразяват несъгласие с размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същите са определени в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 52 ГПК и на практиката на ВКС по приложението й. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят въпросите: „1. Драстичното, неадекватно и неправилно прилагане на принципа за справедливост, указан в чл. 52 ЗЗД вр. чл. 226 КЗ (отм.) при определяне размера на неимуществените вреди; 2. Неспазването на практиката на ВКС дори когато бъде точно цитирана и посочена и условията за прилагането й са безспорно установени; 3. Съпротивата на САС срещу прогресивното развитие на правото чрез комплексно прилагане на чл. 52 ЗЗД и чл. 226 КЗ (отм.), както и безусловното съблюдаване на върховенството на ВКС; 4. Очевидната неправилност и несправедливост на решението до степен то да стане самостойно основание за отмяна по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК”.
Насрещният касатор Застрахователна компания „Лев Инс“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът на всеки от ищците е уважен за сумата над 80 000 лв. Счита, че присъдените от Софийски апелативен съд обезщетения са прекомерни по размер и не съответстват на установения в чл. 52 ЗЗД критерий „справедливост”. Моли за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на паричната сума за обезвреда за неимуществени вреди, посочвайки, че сред обективните фактори, изпълващи това понятие с конкретно съдържание, относимо към разрешавания спор, да се позовава на относима съдебна практика към конкретния период, а фактически да се съобразява със съдебна практика, постановена към момента на постановяване на съдебния акт”.
Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – не заявява становище по същата.
Ответниците по насрещната касационна жалба – Н. С. О., А. С. О. и Р. В. К. – молят за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 17.09.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техните синове, настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 12.04.2012 г. Счел е обаче, че присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди са занижени, като е увеличил същите съответно: на ищцата Н. О. и на ищеца А. О. е присъдил допълнително по 60 000 лв., а на ищцата Р. К. е присъдил допълнително 70 000 лв. По отношение обема на неимуществените вреди решаващият състав е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели и установените от тях обстоятелства за голяма привързаност между ищците и техните деца, за изключително тежко понасяне от тяхна страна на внезапната загуба на синовете им; възрастта както на ищците, така и на починалите. По отношение на ищцата Р. К. е отчетено също и това, че сама отглежда четирите си деца; че неотдавна и друго нейно дете е починало при ПТП и че починалият в настоящото произшествие син й е бил голяма опора и помощ в отглеждането на другите две деца.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първите три от поставените в изложението въпроси не могат бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите нямат характер на въпроси, доколкото съдържат единствено твърдения на касаторите за: „драстично, неадекватно и неправилно прилагане на принципа за справедливост”, „неспазване практиката на ВКС” и „съпротива на САС срещу прогресивното развитие на правото чрез комплексно прилагане на чл. 52 ЗЗД”. Така формулирани, въпросите представляват в действителност оплакване за неправилност на обжалвания акт, което обаче е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за самия касационен контрол, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ПК за допускането му. Поради отсъствие на общата задължителна предпоставка за допускане на касационното обжалване не следва да бъде преценявано наличието на заявените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Що се отнася до четвъртия въпрос, същият съвпада с основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Такава обаче не е налице. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторите не са аргументирали поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, като наличието на твърдяната от тях очевидна неправилност на обжалваното решение не се констатира от настоящия състав.
При този резултат и с оглед изричната норма на чл. 287, ал. 4 ГПК, по насрещната касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, макар и депозирана в срок, не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 895 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 5393/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД насрещна касационна жалба срещу решение № 895 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 5393/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: