О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 705/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв. М. К. като пълномощник на И. В. И. против определение № 4125 от 18.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6059/2017 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел предвид заявеният с жалбата петутим исковата молба в нейната цялост да бъде изпратена за разглеждане от Софийски районен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба, подадена от И. В. И. против определението на Софийски градски съд, постановено на 25.09.2017 г., в частта му, с която съдът е постановил разделяне на производството по предявения иск за делба от иска по чл. 23, ал.1и 2 СК и изпращането на делото в частта относно иска за делба за разглеждане от Софийски районен съд.
За да постанови този резултат съдът е приел, че определението по чл. 210, ал.2 ГПК за разделяне на производството по предявени с една искова молба обективно съединени искове не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол, тъй като не прегражда развитието на делото, нито обжалваемостта му е изрично посочена в закона.
Обжалваното определение е правилно.
Обжалваното пред Софийския апелативен съд определение на Софийски градски съд, действащ като първа инстанция, за разделяне на производството по предявените с една искова молба искове с правно основание чл. 23 СК за установяване на пълна, евентуално – на частична трансформация на лични средства в придобиването на недвижим имот през време на брака на страните, и за делба този имот, не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. От една страна, не е налице изрично предвидена в закона възможност за обжалване на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК. От друга страна, определението за разделяне на производството по двата обективно съединени иска няма за последица прекратяване на производството по разделените искове, а само отделянето им за самостоятелно разглеждане. Поради това определението по чл. 210, ал.2 ГПК няма преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като е съобразил това и е оставил без разглеждане подадената частна жалба като процесуално недопустима, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4125 от 18.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6059/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: