О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 70
гр. София, 12.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.02.2015-две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1698/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение №2398 от 30.12. 2013 г. на САС г. т.д. №1818/2012., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3 от 06.02.2013 г., постановено по т.д. №66/2011 г. по описа на ОС-Враца , с което дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма]-гр. М. сумата от 25 000 лева- стойност на извършени, но незаплатени строително-монтажни работи / съкр. СМР/ по договор №3/07.08.2008 г. ,ведно законната лихва върху главницата за периода след предявяване на иска и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че решението е недопустимо. Не поставя въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, с оглед законосъобразността на обжалвания акт.
Ответникът по касационната жалба изпраща отговор, в който счита за неоснователна същата .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице писмен договор от 07.02.2008 г. , по силата на който ищцовото дружество се е задължило към ответното да извърши СМР в обекта на ответника,подробно описан в самия договор срещу задължението на последния да му заплати тяхната стойност, определена в приета между страните количествено-стойностна сметка. Окончателното плащане става след представяне на акт обр.19 за приемане на обекта. Последният е съставен и подписан от представители и на двете страни на 30.06.2009 г.. Липсват възражения относно качеството на отразените в акта за приемане СМР. Общата цена възлиза на 30 994,25 лева без ДДС, за която сума е и издадената и приложена по делото фактура. Доколкото липсва извършено плащане на така дължимата сума, искът е счетен за основателен и доказан до пълнопредявения размер от 25 000 лева, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за недопустимост на съдебното решение, обстоятелството, че в повторно депозираната молба-уточнение на претенциите по отделните СМР общият сбор на претендираните като стойност суми възлизал на 24 999,95 лева, вместо на 25 000 лева, което било основание за прекратяване на производството, поради неотстраняване в срок недостатъците на исковата молба.
Следва да се има в предвид, обаче, че с посочването поотделно по вид на всяка СМР недостатъците са били отстранени, а разминаването на общия сбор с този на първоначалната обща искова претенция не води до недопустимост на иска, поради недостатък на исковата молба, доколкото последната съдържа изложение на обстоятелствата , на които се основава искът, съгласно чл.127 ал.1,т.4 ГПК .
Ето защо и при липса на изложени въпроси по чл.280 ал.1 ГПК настоящият съдебен състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2398 от 30.12. 2013 г. на САС г. т.д. №1818/2012.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.