1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр.София,
12.02.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 457 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.11.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 529/2017 г. по описа на АС Варна, с което е потвърдено определение от 12.10.2017 год, по гр.д. № 633/2017 год на Окръжен съд Варна за прекратяванео производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК в частта по иска с правно основание чл. 87 ЗЗД, предявен от Л. П. срещу Б. Б. за разваляне договор за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 31, том X., дело № 52591/1993 год на нотариуса при Районен съд Варна до размера на 4/6 ид.ч. от недвижимия имот.
Частният жалбоподател – Л. П. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение е даден отговор на правни въпорси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Ответникът по жалбата – Б. Б. М., чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата и сочи, че не следва да се допуска касационно обжалване, а ако бъде допуснато такова, то същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
В обжалваното определение , за да потвърди първоинстанционното определение, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК във всяко положение на делото ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право и този отказ десезира съда и прегражда правото за повторно предявяване на същия иск. Посочено е, че определението, с което съдът е прекратил производството поради отказ от иска, подобно на съдебното решение слага край на спора и затова то може да бъде отменено само по реда на чл. 303 ГПК, ако по надлежния съдебен ред се установи, че волята на ищеца е била опорочена, или се разкрие престъпно обстоятелство. Съдът е счел за неоснованелни твърденията в частната жалба за осъществени измамливи действия по отношение на ищцата, довели до опорочаване на волята й, тъй като не са представени доказателства, нито искания за събиране на такива.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК се поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно: ако се установи,че волята на ищеца при отказ от иска е била опорочена само по реда на чл.303 ГПК ли може да бъде отменено определението за прекратяване на производството по делото. Поддържа се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос. Същият не е от значение за правилното решаване на спора с оглед даденото разрешение в т.1 ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС, а при липсата на надлежен въпрос, касационният съд не може да осъществи правомощията си по селекция на касационните жалби и допускане на касационно обжалване. С характер на довод за неправилност на обжалваното определение е твърдението , че съдът не е счел за опорочена волята на ищцата при отказа от иска. В практиката на ВКС, изразена и в решение от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о., се приема, че отказът от иск по по чл.233 ГПК, е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на иск, с което десезира съда. Посочва се, че това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/, не се взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от легитимно лице и висящ ли е процеса. В тази насока съдебната практика е единна и не установява противоречиви разрешения. При десезиране на съда от претенцията, по която е образувано делото пред него, съдът е лишен от правораздавателна компетентност да се произнесе по съществото на въведения с исковата молба спор, както правилно е прието е и в обжалваното определние , тъй като доказателства за опорочаване волята на ищцата не са били представени. В случая съдът не е приел, че само по реда на чл.303 ГПК може да се отмени определение за прекратяване на производство по делото поради отказ от иска при опорочена воля на страна.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не са налице нито общото, нито допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски,тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.11.2017г., постановено по ч.гр.д. № 529/2017 г. по описа на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: