О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 12.02.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3020/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б.“ О., [населено място] (с предишно наименование „Ер В.“ О.) срещу решение № 2068 от 09.08.2019 г. по т. д. н. № 820/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-21 състав решение № 2466 от 13.12.2018 г. по т. д. № 2949/2017 г. С първоинстанционния акт, по молба на „В. Мениджмънт и К.“ АД, [населено място], на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „Ер В.“ О. с начална дата 31.12.2016 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е определена дата за Първо събрание на кредиторите му.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. На първо място, изложени са подробни съображения срещу активната материалноправна легитимация на молителя, инициирал производството по чл. 625 ТЗ. Изразено е несъгласие с извода, че включването на сумите по процесните фактури в дневниците за покупки по ЗДДС на „Б.“ О. доказва съществуването на ликвидни и изискуеми вземания по договорите, сключени с „В. Мениджмънт и К.“ АД и че извършените впоследствие от управителя на ответника счетоводни операции по сторниране на фактурите са без правно значение. Според касатора, с представените фактури, подписани от молителя, но без да са приложени към тях протоколи, стокови разписки за доставена и/или получена стока и пълномощни, не се установява предаване на стоките на упълномощено от възложителя по договора лице и тяхната стойност и съответно не се доказва съществуването на изискуеми вземания и техният размер.
В касационната жалба е релевирано оплакване и по отношение приетото от въззивната инстанция, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, което се предполага с оглед чл. 608, ал. 3 ТЗ предвид спиране на плащанията към молителя по процесните фактури. Твърди се, че решаващият състав не е обсъдил задълбочено заключенията на допуснатите счетоводни експертизи, установяващи високи коефициенти на ликвидност на ответното дружество за целия изследван период; не е взел предвид безспорния факт, че същото продължава да осъществява търговска дейност, от която получава печалба; че притежава вземания на значителна стойност, част от които вече са събрани в периода 2016 – 2018 г. и с тях са погасени част от задълженията на дружеството. Поради това, касаторът определя като необоснован извода на решаващия състав за несъбираемост на вземанията към чуждестранните му контрахенти, конкретно посочени в заключението на експертизата, приета във въззивното производство. Твърди, че вещото лице не е отговорило на поставените му задачи, доколкото не е посочило вида, размера, падежа, събираемостта и периода на събиране на вземанията и че съдът, в нарушение на чл. 201 ГПК във връзка с чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ, не е инициирал допълване на заключението, отстраняване на противоречията и неяснотите в него, нито е уважил искането му за допускане на повторна експертиза.
Касаторът изразява несъгласие и с извода на въззивната инстанция, че водените от него счетоводни книги са нередовни, като счита същия за компрометиран от съдържанието на самото експертно заключение, което по същество не е работило в съответствие с възложените му от въззивника задачи и предоставените документи.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните, преценени от касатора като значими за изхода на делото, въпроси: „1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди и анализира в мотивите на решението си всички възражения, доводи, твърдения и оспорвания на страните, като направи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, обоснове фактическите констатации и правни изводи, които е направил; Следвало ли е въззивният съд да анализира финансово-икономическото състояние на „Б.“ О. при съобразяване заключенията на приетите по делото съдебно-икономически експертизи, като обсъди събраните в тази насока доказателства и да изложи собствени мотиви по спора; 2. Следвало ли е въззивният съд да прецени редовно ли са водени счетоводните книги на дружеството с оглед всички събрани по делото доказателства и редовността на счетоводните книги на дружеството следвало ли е да се установи чрез съдебно-счетоводна експертиза, предвид и факта, че Апелативен съд София е обосновал изцяло решението си на извода, че счетоводните книги на „Б.“ О. не са водени редовно; 3. Нарушено ли е от Апелативен съд София процесуалното правило на чл. 201 ГПК, като съдът е отказал възлагане на повторно или допълнително заключение на вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, независимо, че от приетото от съда заключение се установява, че вещото лице не е отговорило на поставените въпроси, а на една част от тях необосновано“.
В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС, касаторът се позовава съответно на: решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV г. о. (за въпросите по т. 1); решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г. на ІІ т. о., решение № 62 от 25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 7 от 22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на І т. о. (за въпроса по т. 2) и решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о. (за въпроса по т. 3).
Ответникът по касация – „В. Мениджмънт и К.“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 17.12.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“ О., въззивният съд е споделил както извода на първата инстанция, че молителят „В. Мениджмънт и К.“ АД е активно легитимиран като кредитор на ответното дружество с вземания, произтичащи от търговска сделка (сключени между страните договор от 30.03.2005 г. за наземно обслужване на безмитни продажби на борда на самолети и договор от 03.05.2012 г.), обективирани в процесните фактури, така и извода, че дружеството-ответник се намира в състояние на неплатежоспособност, доколкото е спряло плащанията на тези вземания и финансовото му състояние не позволява да изпълнява задълженията си към своите кредитори, без опасност за техните интереси.
Съществуването на ликвидни и изискуеми вземания по фактурите, на които е основана молбата по чл. 625 ТЗ, е прието за доказано от всички събрани по делото доказателства, в т. ч. стокови разписки, митнически декларации и заключенията на икономическите експертизи (по допълнителната експертиза от 20.06.2018 г., прието в първоинстанционното производство и по допълнителната експертиза, прието във въззивното производство). Освен това, съдът е счел, че е налице и извънсъдебно признание на задълженията по процесните фактури чрез включването им в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС на ответното дружество за периода м. 09.2016 г. – м. 09.2017 г. Що се отнася до последващото им сторниране със заповед № 79 от 20.11.2017 г. на управителя дружеството, същото е преценено като ирелевантно за делото, доколкото е извършено след неговото образуване и близо година след издаването на фактурите.
При изследването на финансово-икономическото състояние на ответника решаващият състав е съобразил заключенията на допуснатите по делото експертизи (включително и във въззивното производство) и въз основа на тях е приел, че не е оборена презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ за спиране на плащанията и че не са доказани предпоставките по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционния акт по реда на чл. 272 ГПК съдът е счел, че вземанията на „Б.“ О. към С. ІІІ А. Л., Н. Е. С. К., А. Ф., „Стил Строй Метал” Е., БЕ Т. Р. Е., „В. Финанс” Е., „В. Е.” Е., О. „Небо и море”, „Евро Б. Дивелопмънт” Е., „Рафинерия Плама” АД, „Д. О.” О., Ф. карпет” Л. и Е. Т. Е. следва да бъдат изключени от стойността на текущите активи към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. и не следва да бъдат взети предвид при преценката за неговата платежоспособност. Обстоятелството, че тези вземания са отразени в счетоводните книги на дружеството, е счетено за ирелевантно предвид нередовността на воденето на същите. Независимо от липсата на категоричност в заключението на допълнителната експертиза, прието във въззивното производство, решаващият състав е направил извод, че счетоводните книги на ответника не са водени редовно, като се е позовал на констатациите на вещото лице, че: дружеството не е извършило преценка на събираемостта на вземанията си и не е взело счетоводни операции за начисляване на загуби от обезценката им; вземането в размер на 957 247.17 лв. е отразено неправилно като вземане от клиенти, а не като вземане по съдебни спорове, с оглед обстоятелството, че е предмет на висящо дело; не е предоставена информация, обосноваваща взети през 2018 г. решения за счетоводно отписване на данъчни и осигурителни задължения в размер на 2 570 хил. лева; не са отразени задължения към кредитора „В. Мениджмънт и К.“ АД. С оглед на това, въззивният състав е приел, че счетоводните книги не отразяват вярно имущественото и финансово състояние на ответника и финансовите резултати от дейността му, поради което определените въз основа на тях коефициенти за ликвидност (обща, бърза, незабавна и абсолютна) за изследвания период (2012 г. – 30.09.2018 г.) над референтните стойности, съответно анализът на финансовия резултат, на финансовата автономност, на рентабилността и динамиката и обема на извършените плащания през този период от време не установяват по несъмнен начин, че затрудненията на дружеството са временни и че същото разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите му (чл. 631 ТЗ). Ето защо, молбата за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ е счетена за основателна.
Доколкото във въззивната жалба не са изложени конкретни съображения срещу определената от първата инстанция дата на неплатежоспособността и след констатацията, че не са допуснати нарушения на императивни правни норми, приложими при определянето й в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение и в частта относно датата на неплатежоспособност – 31.12.2016 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена предвидената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща предпоставка за допускане на касационния контрол.
Съгласно указанията в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни; Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания, тъй като отговорът им е предпоставен от проверка за правилността на атакуваното въззивно решение, каквато се извършва едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване. Това се отнася както до въпросите по т. 1 от изложението, свързани с твърдението за необсъждане на всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, така и до останалите два въпроса, свързани с преценката относно редовността на воденето на счетоводните книги на ответника. В действителност, така поставени, въпросите представляват по своята същност оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на задълбочено обсъждане на фактите и доказателствата по делото, в неправилна преценката на експертните заключения и в необоснован отказ за допускане на повторна експертиза във въззивното производство.
Отделно от това, не може да се счете, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС. На първо място, касаторът не е посочил конкретно кои са доводите и възраженията му, които не са обсъдени, а общо е заявил, че съдът не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и доводите и възраженията на страните. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд не само е споделил изводите на първата инстанция по двата спорни въпроса – за активната материалноправна легитимация на молителя като кредитор на ответното дружество и за финансово-икономическото му състояние за изследвания период, но е изложил и своите конкретни съображения по заявените във въззивната жалба оплаквания в тази насока. Не е налице и твърдяното противоречие по втория въпрос. Именно в съответствие с цитираната от касатора практика, решаващият състав е допуснал изслушването на счетоводна експертиза и по въпроса за редовността на водените от дружеството счетоводни книги, като е формирал изводите си с оглед констатациите на вещото лице относно допуснатите нарушения на счетоводните изисквания. Що се отнася до последния въпрос, освен че отговорът му предполага произнасяне по правилността на отказа на въззивния съд да допусне повторна или тройна експертиза, по отношение на него също не е налице противоречие с цитираното решение на ВКС, според което право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, стига преценката му да не е формална, а да се основава на установените в закона критерии. В случая, решаващият състав, в съответствие с приетото в посочената практика, е изложил конкретни съображения в подкрепа на извода си за неоснователност на направеното от въззивника искане за допускане на повторна и на тройна експертиза.
Поради изложеното настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2068 от 09.08.2019 г. по т. д. н. № 820/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: