O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 13.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 218 /2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3346/ 12.12.2017 г. на В. В. С. срещу определение № 383 от 01.12.2017 г. на ВКС , III г.о., по гр.д. № 4669/2017г., с което е оставена без разглеждане нейна молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно тъй като искането за отмяна било допустимо и основателно.
Н. Г. С. като ответна страна в писмено становище оспорва жалбата по основателност.
Жалбата е в срок , допустима като подадена от надлежна страна и срещу преграждащ съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че страната не е изложила твърдения за никое от основанията по по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Прието е, че твърдението за фалшиви показания не покрива чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са представени доказателства неистинността да е установена по надлежния ред. Основанието по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК не е налице защото твърдените процесуални нарушения касаели събирането на доказателствата, а не правото на участие в делото. Във връзка с представените допълнително писмени доказателства е прието,че не е налице и основанието по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК предвид, че се касае за доказателства представени пред въззивния съд, които той е отказал да допусне. Позовавайки се на т. 10 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на касационния съд е приел молбата за недопустима.
Видно от данните по делото ,с решение № 495 от 09.06.2017 г. на Сливенския районен съд по гр. д. № 4832/2016 г., потвърдено с решение от 21.09.2017 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 357/2017 г. Отхвърлен е иска на В. В. С. срещу Н. Г. С. за осъждане на последната да и заплати сумата от 1000 лв., с която неоснователно се е обогатила, След влизане на решението в сила от ищцата е подадено „писмено възражение“ с вх. №10992/12.10.2017 г., изключително пространствено, в което сочи, че решението на първа инстанция почива върху фалшиви показания на свидетел, тъй като разпитаният по делото Г. М. Г., всъщност бил Н. Г. К., „ който с личната карта на колегата си Г. се явил пред съда“, и че всичко това станало възможно със съдействието на адв. М., процесуален представител на ответницата. По компетентност възражението е изпратено на районния съд, който го квалифицира като молба за отмяна и с разпореждане № 19385 от 23.10.2017 г. я оставя без движение, с указания включително молителката да изложи основания за отмяна с препис за ответната страна. В рамките на образуваното пред ВКС гр.д. № 4669/2017 г., с молба вх. № 12877 / 29.11.2017 г. С. представя и моли да бъдат приети писмени доказателства за новонастъпили обстоятелства, относими към молбата и „ защото чрез тях се навеждат твърдения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК при разпределение на доказателствената тежест“.Сред приложените доказателства е и допълнително писмено възражение до ВКС от 22.11.2017 г., в което молителката бланкетно сочи чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
Обжалваното определение № 383 от 01.12.2017 г. на ВКС , III г.о. е правилно и законосъобразно . Производството за отмяна е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо, когато страната не разполага с друг защитен правен способ, допустимо само на изчерпателно посочените в самия закон основания по чл. 303, ал. 1, т.1- т.7 и чл. 304 ГПК. Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, което е изискване за нейната редовност. Бланкетното позоваване на някой от текстовете по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК, без излагането на конкретни фактически твърдения, съставлява нередовност на молбата за отмяна. Квалификацията им е от изключителната компетентност на ВКС, но страната е длъжна да ги изложи като фактически твърдения, покриващи някой от съставите по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК за да бъде молбата за отмяна допустима, съгласно приетото в мотивите и диспозитива на т. 10 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С първоначалната си молба, С. навежда твърдения за фалшиви, т.е неистински показания на разпитан по делото свидетел, което корелира с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице обаче фактическия състав на това основание, защото не се твърди и не са приложени доказателства за установяването на неистинността на показанията по установения в закона ред, а именно с влязла в сила присъда. Не е установено по надлежен ред и престъпно действие на представителя на ответницата, адв. М., в който смисъл са оплакванията на молителката. Приложеното към допълнителната молба прокурорско постановление за отмяна на отказ да се образува досъдебно производство срещу Г. М. Г. и Н. Г. К. по жалбата на С.,не установява по надлежния начин лъжесвидетелстване. Останалите приложени доказателства не кореспондират с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Приложеният нотариален акт за продажба вече е бил представен по делото, не е ново доказателство,а наведеното с него обстоятелство е било известно на съда при решаване на делото. Не е допустима приложената нотариално заверена декларация на вече разпитан по делото свидетел. Останалите сочени доказателства са изтъкнати във връзка с неприемането им от въззивния съд, видно от делото- като неотносими, следователно те не са нито новооткрити, нито новосъздадени по см. на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Чрез тях само се прави оплакване за евентуален порок на въззивното решение от категорията на касационните отменителни основания, а съгласно приетото в мотивите към т. 10 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС излагането на касационни оплаквания корелира с недопустимост на молбата за отмяна. За основанията по чл. 303, ал.1, т. 5 и чл. 304 ГПК не са наведени никакви твърдения.
Молбата за отмяна е недопустима и поради съвпадане на крайните изводи на двата състава на ВКС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 383 от 01.12.2017 г. по гр.д. № 4669/2017 г. на Върховния касационен съд, III-то г.о.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: