О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 13.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2186 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3567/21.VІІ.2017 на [фирма]-гр. П., област В. Т., подадена против решение № 70 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 2/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 371/30.ІХ.2016 г. на Великотърновския ОС по т. д. № 120/2015 г.: за прекратяване – на основание чл.517, ал. 3 ГПК – на дружеството настоящ касатор.
Единственото оплакване на павликенския търговец е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск на пловдивското [фирма] с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК да се отхвърли, вкл. ведно с присъждането на всички разноски по делото – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Инвокиран е довод, че Великотърновският апелативен съд „не е обсъдил обвързаността на прекратяването с предпоставките по чл. 94 и чл. 96, ал. 1 ТЗ, които в случая не са налице”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата павликенското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по следните два, релевантни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, правни въпроса:
1./ „По аргумент за противното на чл. 517, ал. 4 ГПК, доколкото конкретната хипотеза не се отнася до еднолично дружество с ограничена отговорност, то за успешното провеждане на иска за прекратяване на д-вото по чл. 517, ал. 3 ГПК не е ли необходимо да са спазени и предпоставките по чл. 96 ТЗ и чл. 94 ТЗ, освен предвидените такива в процесуалния закон /чл. 517, ал. 3 ГПК/?”;
2./ „Явява ли се чл. 517, ал. 3 ГПК специален по отношение на чл. 96 ТЗ като ред за удовлетворяване на кредитора ищец по делото?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на изплатения адвокатски хонорар, възлизащ на 500 лв. (петстотин лева) – съгласно приложените по делото договор „за правна помощ” от 29.VІІІ.2017 г. и пълномощно.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, че в процесния случай са били налице всички предпоставки на чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството настоящ касатор, а именно образувано изпълнително дело въз основа на изп. лист, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение – като резултат от успешно проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК; насоченост на принудителното изпълнение срещу дела на солидарно задължения съдружник в О. настоящ касатор М. И. К.; направено от ищеца взискател [фирма]-гр. П. изявление за прекратяване на участието на К. в [фирма]; надлежно връчване от страна на съдебния изпълнител на това изявление на взискателя на търговеца настоящ касатор; изтичане на преклузивния 3-месечен срок, в течение на който дружеството не е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ; овластяване на [фирма] от съответния ЧСИ с нарочно постановление да предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай не се констатира който и да е от двата, формулирани от касатора [фирма] в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, да е бил предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакувано решение. В мотивите към същото текстовете на чл. 94 ТЗ и чл. 96 ТЗ не просто не са били дори споменати, но и не е съществувала каквато и да било причина за обсъждането им: предвид обстоятелството, че и двете разпоредби са изцяло в материята на събирателното дружество /по чл. 64, ал. 1, т. 1 ТЗ-във вр. чл. 76 и сл. ТЗ/, докато воденето на конститутивния иск с правно основание по чл. 517, ал. 3 ГПК имплицитно предпоставя принудително изпълнение, насочено срещу дял „на ограничено отговорен съдружник”, т.е. съдружник в О., какъвто търговец е именно настоящият касатор /по чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ-във вр. чл. 113 и сл. ТЗ/. В заключение, предвид изцяло хипотетични характер на релевираните от касатора два правни въпроса, в процесния случай по необходимост се налага извод за отсъствие на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Ето защо безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация пловдивско търговско д-во искане за това, касаторът [фирма]-гр. П. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати разноски в размер на изплатения хонорар за един негов адвокат, възлизащ на сумата от 500 лв. (петстотин лева): съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор „за правна помощ” от 29.VІІІ.2017 г. и пълномощно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 2/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област В. Т., [улица], ет. ., ап. № . – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], /между блокове №№ .. и ../, ет. .., офис # ., СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2