4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София,13 юли 2018 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Марчева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
Любомир Гайдов
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 60 А от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Районен съд-Севлиево и Административен съд-Габрово относно компетентния съд да разгледа искането на Х. Д. Д. за обявяване за нищожно предоставянето правото за вечно ползване на гробни места №34 и №35 на ред 2 от блок 5 в стария гробищен парк на [населено място] на лицето М. Н. М. и останалите наследници на Н. М. И., починал на 04.03.2016г. поради противоречие с разпоредбите на Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на [община]; прогласяване, че в полза на наследниците на Й. И. С. и Х. П. С. съществува право на вечно ползване върху тези гробни места; при условията на евентуалност, ако се приеме, че не е установено да е заплатено, предоставено и да съществува право на ползване на процесните гробни места за вечни времена в полза на наследниците на Й. И. С. и Х. П. С., да се приеме, че в тяхна полза не е изтекъл и може да бъде приложен срокът по §1 ПЗР на наредбата; да бъдат задължени наследниците на Н. М. И. да освободят двете гробни места незабавно след изтичане на санитарния срок от 8 години, определен с наредбата.
Искането е подадено до Административен съд-Габрово, който с определение №284/08.05.2018г. е прекратил производството по образуваното адм.д.№102/2018г. и е изпратил делото на Районен съд-Севлиево по компетентност, като е приел, че претенциите касаят защита на субективно право – твърдяното от ищеца право на ползване върху гробни места, която защита е извън подведомствеността на административните съдилища, очертана в чл.128, ал.1 АПК, а следва да се търси пред общите съдилища.
С определение №469/10.05.2018г., постановено по гр.д.№620/2018г. състав на Севлиевския районен съд, като е взел предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и отправените до съда искания, е приел, че основната искова претенция цели прогласяване нищожност на административен акт, какъвто съставлява този по чл.12, ал.4 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на [община]. Изложени са съображения, че по смисъла на този текст гробните места са обособени части от гробищните паркове, съгласно изискванията на Наредба №2/21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването за полагане на ковчег с тялото на покойник, като в ал.4 на същата наредба е уредено изрично, че когато правото на гробоползване не е било продължено по реда на ал.2, гробното място се предоставя за нови погребения с писмено разпореждане на директора на Общинско предприятие „Обреди“, която норма е в съответствие с чл.4, ал.1 от Наредба №2 от 21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването, по силата на който местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане, се определят от лицата, които управляват гробищните паркове. С оглед на това е прието, че се касае за административен акт – писмено разпореждане на директора на Общинско предприятие „Обреди“, за което се иска прогласяване на нищожност, като компетентен да разгледа това искане е административният съд и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд за определяне на компетентния съд.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Севлиевския районен съд поради следните съображения:
Гробищните паркове са публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОС като имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Поддържането им представлява комунална дейност по смисъла на чл.17, ал.1, т.6 ЗМСМА, поради което те се предоставят за безвъзмездно ползване на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, в случая Общинско предприятие „Обреди“ – [населено място], които осъществяват дейността по поддържането на гробищните паркове, включваща и извършването на погребалните услуги, вкл. по определяне и предоставяне на места за нови погребения. Правото на ползване на гробно място за определен срок или за вечни времена се предоставя на отделни физически лица при условия, определени в ЗМДТ, Наредба №2 от 21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването и наредби, издавани от общинските съвети за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на съответната община, в случая Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на [община]. Макар задължението за заплащане на местната такса за „откупуване на гробни места“ да е установено в закон /ЗМДТ/, а конкретният размер на таксата за всяка община да се определя с приетата от общинския съвет наредба, предоставянето на гробно място представлява последица от облигационно правоотношение между съответната община и физическото лице, за съществуването на което компетентен да се произнесе при наличието на правен спор е общият съд. В компетентността на общия съд се включва и разрешаването на спора за прогласяване за нищожно предоставянето правото за вечно ползване на гробни места. Въведените в спорния предмет твърдения за нищожност на разпорежданията на директора на съответното Общинско предприятие „Обреди“ не обосновават различен извод, доколкото общият съд разполага с правомощието да се произнесе по тези преюдициални въпроси, произнасяйки се за съществуването на правото. Още повече, актът на представляващия общинското предприятие по извършване на действия по управление на имущество, публична общинска собственост, с цел предоставяне на това имущество за ползване на физическо лице, по своя характер е гражданско-правен.
При така очертания от твърденията в исковата молба спорен предмет, общият съд е компетентен да извърши преценката по допустимостта на исканията и да се произнесе по тяхната основателност.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исканията на Х. Д. Д. за обявяване за нищожно предоставянето правото за вечно ползване на гробни места №34 и №35 на ред 2 от блок 5 в стария гробищен парк на [населено място] на лицето М. Н. М. и останалите наследници на Н. М. И., починал на 04.03.2016г. поради противоречие с разпоредбите на Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на [община]; прогласяване, че в полза на наследниците на Й. И. С. и Х. П. С. съществува право на вечно ползване върху тези гробни места; при условията на евентуалност, ако се приеме, че не е установено да е заплатено, предоставено и да съществува право на ползване на процесните гробни места за вечни времена в полза на наследниците на Й. И. С. и Х. П. С., да се приеме, че в тяхна полза не е изтекъл и може да бъде приложен срокът по §1 ПЗР на наредбата; да бъдат задължени наследниците на Н. М. И. да освободят двете гробни места незабавно след изтичане на санитарния срок от 8 години, определен с наредбата е Районен съд-Севлиево.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд-Севлиево за произнасяне по искова молба с вх.№СДА-01-718/03.05.2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: