О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 14.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2251 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ц. Г. против решение № 442 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 580/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 27.04.2017 г. по гр.д.№ 270/2016 г. на РС-Пирдоп. С последното е отхвърлен, предявеният от касотора иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците И. В. Л. и Д. В. Б., че той е собственик по давност на целия поземлен имот с идентификатор …. и сградите в него с № 1 и № 4 .
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС и правилата за придобивна давност, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на извода, че не е демонстрирал промяна на намерението от държател на идеалните части на ответниците във владение за себе си..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, а са развити оплакванията за неправилност на решението, изложени и в касационната жалба.
Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна, тъй като ищецът не е упражнявал фактическа власт непрекъснато и не е демонстрирал промяна на намерението си за своене. Молят да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не се сочи нито едно от основанията за допускане до касация и не е формулиран правен въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че от 1983 г. владее поземлен имот № …. по плана на [населено място] и построените в него шест сгради непрекъснато. Посочва, че е собственик на сградите, заснети с номера 2,3 5 и 6. Излага твърдения относно собствеността на дворното место и част от сградите в него както следва: С н.а. № …. г. е признат за собственик на основание наследство, делба и давност на 1/2 ид.ч. от имот …. /идентичен с имот с идентификатор …. според представената скица от кадастралната карта/ и цялата лятна кухня, без паянтовата къща. На другата 1/2 и.ч. от дворното место и цялата паянтова едноетажна къща са признати за собственици на основание давност, наследство и възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК / отм/ М. Ц. Б. и Г. Ц. Г.. Последните две са пълноутробни сестри на ищеца Т. Г.. Тримата са наследници на Ц. Т. Г., починал на 15.06.1956 г. Съпругата на този наследодател С. Г. също е починала на 19.09.1999 г. М. Ц. Б. е починала на 11.06.2002 г. Нейни наследници са двамата ответници. Сестрата Г. Ц. Г. е починала на 05.05.1993 г., а синът й Г. е починал на 14.05.2005 г. Съпругът на Г. Г. – Д. Ц. прехвърля на ищеца с н.а. № …. г. своята 1/4 ид.ч. от дворното место и 1/2 ид.ч. от сградите с идентификатор …. и ….. Излагайки посочените юридически факти, съставляващи основание за придобиване правото на собственост, ищецът твърди, че е собственик на 3/4 ид.ч. от дворното место, на 1/2 ид.ч. от старата къща с идентификатор …. и на 2/3 ид.ч. от сградата с идентификатор …. на посочените придобивни основания – наследяване, делба, сделка. Въпреки тези твърдения, иска да бъде признато за установено, че е придобил по давност целия недвижим имот – дворно място със сградите 1 и 4, като не е посочил периода, в който твърди, че е владял идеалните части на другите. Никой обаче не може да владее срещу себе си, т.е. той не може да придобие по давност идеалните части от имота, които притежава на друго основание.
РС е разгледал иска при посочените твърдения в исковата молба и го е отхвърлил, като е приел, че не е доказано ищецът да е владял целия процесен имот в продължение на десет години. за себе си, защото не е установено да е демонстрирал намерение за своене през такъв период от време.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е извършил действия, чрез които да е демонстрирал такова субективно отношение пред ответниците, отблъсквайки тяхното владение. Приел е за установено, че от пет години, ищецът е поставил СОТ, но е прието, че това е за да се ограничат посегателствата върху имота, а не, за да не бъдат допускани ответниците и че е подържал имота и е ремонтирал сградите в него, но тези действия не са възприети, като промяна на намерението във владение за себе си, тъй като не се установява те да са извършени без съгласието на съсобствениците или въпреки тяхното изрично противоропоставяне. Не са обсъждани становището на ответниците, че от 7-8 години не били допускани до имота и не е изследвано конкретно от кога не са допуснаки ответниците в имота, като е ясно, че това е станало преди поставяне на охрана чрез СОТ.
Касаторът не е формулирал никакви въпроси. Съдът обаче счита, че следва да допусне касационно обжалване за проверка на вероятна недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между твърденията в обстоятелствената част и формулирания петитум.
По изложените съображения се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 442 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 580/2017 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Ц. Г..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: