О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.70
гр.София .16.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2255/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. П. от гр. В. срещу определение № 899 от 11.06.2008 год., постановено в открито заседание на 09.06.2008 год. по гр.дело № 1274/2006 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., по описа на ІІІ г.о., с което е върната касационната жалба на П. срещу въззивното решение № 127 от 02.05.2006 год. по гр.дело № 73/2006 год. на В. окръжен съд и е прекратено касационното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения:
За да върне касационната жалба на Б. Д. П., съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о. е приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лева и съобразно чл.218а, ал.2, б.”б” ГПК/отм./ въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е неправилно.
С исковата молба от 12.07.2005 год. е поискано ответниците „В”А. , гр. В. и „П”А. , гр. С. да бъдат осъдени да заплатят на Б. Д. П. сумата 400 лева, а след изменението на иска по чл.116, ал.1 ГПК/отм./ в съдебното заседание на 25.11.2005 год., сумата 402,32 лева, представляваща изтекла законна лихва за времето от 12.06.2001 год. до 12.07.2005 год. под формата на обезщетение за забава върху вземането му по трудово правоотношение спрямо първия ответник в размер на 839,48 лева, признато в списъка на синдиците на „В”АД(в несъстоятелност) по чл.692, ал.3 ТЗ. Спрямо втория ответник претенцията се основава на обстоятелството, че е купувач по приватизационен договор от 17.07.2002 год., по силата на който се задължил да погаси задълженията и да сключи споразумение с кредиторите на „В”АД.
С първоинстанционното решение искът бил отхвърлен изцяло, като е прието, че спрямо първия ответник претенцията е погасена по давност, докато вторият ответник не бил пасивно легитимиран да отговаря – между двете дружества не било настъпило правоприемство и вторият ответник не бил поел задължения да изплати дължимите трудови възнаграждения на бившите работници на „В”АД.
С въззивната жалба е било заявено увеличение на исковата претенция на 5 010 лева, а с молба от 20.03.2006 год. – на 5 001 лева, които в заседанието на същата дата на основание чл.116 ГПК/отм./ окръжният съд допуснал увеличението на иска, който да се счита предявен за сумата 5 001 лева.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска срещу „П”А. за сумата 5 010 лева. В останалата част решението на първата инстанция е отменено и вместо него „В”А. е осъдено да заплати сумата 302,64 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5 001 лева иска е отхвърлен.
Предвид изложеното, неправилно съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че е налице хипотезата на чл.218а, ал.2, б.”б” ГПК/отм./, която изключва касационното обжалване на въззивни решения по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска до 5 000 лева. В случая, след допуснатото изменение във въззивната инстанция, цената на иска надвишава 5 000 лева, а окръжният съд се е произнесъл по претенция за парично вземане срещу всеки от ответниците, както следва: срещу „В”А. , гр. В. размер на 5 001 лева, а срещу „П”А. , гр. С. в размер на 5 010 лева. Следователно, не е налице обективно съединяване на искове, при което всеки от тях да е с цена до 5 000 лева, както неправилно е приел съставът на ВКС, ІV г.о., а цената на иска, по който се е произнесъл въззивният съд срещу всеки от ответниците прави касационното обжалване на решението допустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 899 от 11.06.2008 год., постановено в открито заседание на 09.06.2008 год. от Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.дело № 1274/2006 год. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
ВРЪЩА делото на същото отделение за по-нататъшни процесуални действия по жалбата на Б. Д. П. от гр. В. срещу въззивното решение № 127 от 02.05.2006 год. по гр.дело № 73/2006 год. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: