О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3116 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 175 от 09.05.2017 г. по в. гр. д. № 123/2017 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 258 от 22.12.2016г. по гр. д. № 14/2016 г. на Костинбродския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Г. М. срещу Д. Г. Н., Б. З. А. и М. З. Н. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот № 369012 с площ от 0,728 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община].
Въззивният съд е приел, че с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 26.02.2001 г. по гр. д. № 462/2000 г. на Костинбродския районен съд е бил отменен отказът на ПК К. за възстановяване на собствеността върху процесния имот на името на наследодателката на ищцата Н. А. Г.. Същевременно с решение № 29-16 от 23.01.2001 г. на ПК К. същият имот е бил възстановен на наследниците на братя Н.-Л., един от които е наследодателят на ответниците З. Б. Н.. Породеният от това спор за материално право е бил разрешен с влязло в сила решение от 22.07.2003 г. по гр. д. № 465/2001 г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с решение от 14.07.2004 г. по гр. д. № 89/2004г. на Софийския окръжен съд. С него предявеният от Н. А. Г. срещу З. Б. Н., Я. К. П., С. К. Г., В. К. Ц. и П. Н. Б. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен.
При тези данни въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо между страните е отречено правото на собственост на Н. А. Г. върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. По тази причина и нейната наследница Е. Г. М., ищца по настоящото дело, не се легитимира собственик на процесния имот, тъй като е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Затова нейният иск по чл.108 ЗС, основан на наследствено правоприемство от Н. Г., е неоснователен. Прието е също, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е постановено в административно производство, по което не са били страни ответниците по настоящото дело и техният наследодател З. Н., поради което то им е непротивопоставимо. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Г. М..
Жалбоподателката поддържа, че описаният имот в договора за доброволна делба от 1946 г., с който се легитимира като собственик нейната наследодателка Н. Г., включва и процесните 728 кв. м. Позовава се на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е бил отменен отказът на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на този имот на името на нейната наследодателка. Счита, че при наличието на това решение на съда, поземлената комисия не е имала основание да издава решение за възстановяване на собствеността върху същия имот на името на наследниците на братя Н.-Л.. Затова в спора по чл.108 ЗС съдът не следвало да зачете решението на поземлената комисия, от което черпят права ответниците.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се поддържа искането за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, обобщен и уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: Когато има две влезли в сила решения – по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказът на административния орган за възстановяване на собствеността на конкретен наследодател за конкретен имот и по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е отречено правото на собственост на същия наследодател към момента на образуване на ТКЗС за същия имот, кое от тях създава права за наследниците и кое от тях следва да се прилага, след като и двете се ползват със сила на пресъдено нещо. Във връзка с този въпрос жалбоподателката не е посочила съдебна практика, която да обоснове противоречие по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е направила и обосновка по чл.280, ал1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството Д. Г. Н., Б. З. А. и М. З. Н. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по спор за собственост, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 /сега чл.280, ал.3 ГПК/ за разглеждане на жалбата от ВКС.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решенията по чл.14, ал.3 и чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВС и ВКС, която не се нуждае от промяна.
В чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК са очертани субективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения – те обхващат страните по делото, техните наследници и частни правоприемници. Освен това силата на пресъдено нещо обвързва необходимите и задължителни другари, затова те могат да искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК, ако са засегнати техни права. Извън тези случаи влезлите в сила решения са непротивопоставими на трети лица. Идеята за непротивопоставимостта е намерила израз в практиката на ВКС по различни казуси – ТР № 2/06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 79 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 4860/2014 г. на ВКС, III ГО; решение № 348 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 726/2011 г. на ВКС, II ГО; решение № 166 от 27.01.2017 г. по гр. д. № 1829/2016 г. на ВКС, II ГО и др.
Решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се постановява в производство, по което се обжалва отказ на органа по поземлена собственост за възстановяване на собственост върху конкретен имот. Производството се развива между жалбоподателя и административния орган. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение обвързва тези лица, както и държавата и нейните органи, които стопанисват имота – т.2 на ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. Решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на третите лица, които претендират че са собственици на имота, но не са били страни в административното производство по чл.14, ал.1 – 3 ЗСПЗЗ. Редът за разрешаване на възникналия спор е установен в чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съотношението между производствата по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е разгледано в ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на Върховния съд. В него е прието, че когато не е постановено решение по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, това производство се спира, за да се изчака изходът на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл.14, ал.1 – 3 ЗСПЗЗ се установи с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че собственици на конкретните земеделски земи са други лица, а не тези, спрямо които е постановено решение за възстановяване на собствеността в реални граници, ОСЗ може да измени постановеното решение на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Като е приел, че решаващо значение за правата на страните по настоящото дело има влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и че това решение обвързва със сила на пресъдено нещо както страните по делото, така и частния правоприемник Е. Г. М., въззивният съд е действал в съответствие с посочената практика на ВКС. В съответствие с тази практика е и изводът на съда, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не обвързва неучаствалите в това производство лица – наследниците на братя Н. – Л., в частност – ответниците по настоящото дело Д. Г. Н., Б. З. А. и М. З. Н.. Тезата на жалбоподателката Е. М., че преимущество има решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, тъй като е постановено преди решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е в противоречие със закона и с установената практика на ВКС по прилагането му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 09.05.2017 г. по в. гр. д. № 123/2017 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: