О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 20.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1530 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 05.08.2011 г. по гр. д. № 637/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е потвърдено решението от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1413 от 2010 г. на Районен съд – Пещера, с което са отхвърлени предявените от Т. И. Д. от [населено място], [община] против [фирма] със седалище [населено място] искове по чл.344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ – за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнение, наложено от законните представители на ответното дружество и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа и за заплащане на сумата от 4 853. 80 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението, за исковия период.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е извършено в съгласие със закона, вкл. и в съответствие в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ. Счел е, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание тече от датата, на която извършването на нарушението е станало известно на работодателя. Изложил е съображения в тази връзка, че работодателят е установил спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като субектът на дисциплинарната власт – изпълнителните директори на ответното дружество (търговска банка) – е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина, вменени на ищцата на 29.09.2010 г. Заповедта за уволнение е издадена на 28.10.2010 г., поради което е спазен двумесечния срок от узнаване на нарушенията за упражняване правото на работодателя за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя на банката.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, от кога тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението, които е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1494/27.11.2007 г. по гр. д. № 2756/2004 г. и решение № 1563/12.12.2007 г. по гр. д. № 2674/2004 г., и двете на ІІІ г.о.
Ответникът по жалба – [фирма] със седалище [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 05.08.2011 г. по гр. д. № 637/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Цитираните от жалбоподателя две решения на ВКС са постановени при действието на ГПК (отм.) и не могат да обосноват приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (вж. разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК).
В случая не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не е представил доказателства за наличието на претендираната противоречива съдебна практика (а само сочи такава), в която са формирани противоречиви изводи по изведения правен въпрос – съгласно разясненията по т. 3 от същото ТР.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.08.2011 г. по гр. д. № 637/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.