4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
София, 21 януари 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4321 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на п., чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Д. срещу решение № 628 от 30.3.2015 г, постановено по гр.дело № 4173/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 16490 по гр.дело № 7840/13 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 21 състав и е уважен предявения от [фирма] на основание чл.441 от ГПК иск, като М. на п. е осъдено да заплати сумата 7689, 47 лв, представляваща причинена имуществена вреда от събиране на недължими такси и разноски по изпълнително дело № 4425/2004 г на ДСИ при СРС, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от М. на правосъдието срещу ДСИ Н. Н. обратен иск за същата сума.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Третото лице-помагач по главния иск –ДСИ Н. Н. счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на въззивното решение в частта, с която е уважен иска срещу М. на п. за сумата 7689, 47 лв, представляваща причинена имуществена вреда.ДСИ Н. Н.-ответник по обратния иск счита, че в частта, с която въззивния съд е потвърдил решението на СГС за отхвърляне на обратния иск, не са налице основания за допускане до касационен контрол на съдебното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, че ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на 7689, 47 лв, вследствие на извършените от ДСИ Н. Н. неправомерни действия по изпълнително дело № 4425/04 г.По отношение на обратния иск, предявен от М. на правосъдието срещу ДСИ Н. Н. въззивния съд е препратил към мотивите на СГС и е приел следното : Съгласно разпоредбата на чл.278 от ЗСВ отношенията между М. на п. и третото лице-помагач /ДСИ Н. Н./ се уреждат по реда на Кодекса на труда / и по-конкретно чл.206 ал.3 КТ/, а не по реда на чл.54 от ЗЗД.Работодателят не установява предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на причинилия вредата, доколкото не установява вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения.Само в тези хипотези отговорността се определя по гражданския закон.В случая обаче не се доказва умисъл у ответника, нито извършено престъпление, а незаконосъобразните действия са извършени при или по повод изпълнението на трудовите задължения на ДСИ.От друга страна ограничената имуществена отговорност може да се реализира само по друг по специален ред и това не може да бъде сторено в настоящото производство, поради което предявения регресен иск е неоснователен.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа се, че процесуалноправния въпрос „Задължен ли е съдът да постанови решението си съобразно направената в доклада на делото правна квалификация и ако въззивния съд прецени, че дадената от първоинстнационния съд правна квалификация е неправилна какви са неговите правомощия“ е разрешен в противоречие с т.2 на ТР № 1/13 от 9.12.13 г по тълк.дело №1/13 г на ОСГТК на ВКС.Отделно от това се подържа, че по въпроса „ Приложима ли е нормата на чл.54 от ЗЗД-посочена в доклада на СГС по отношение на иска предявен от М. на п. срещу държавния съдебен изпълнител за отговорността му по реда на чл.441 от ГПК“ липсва съдебна практика.Мотивите на касатора за да иска допускане на касационно обжалване по двата посочени въпроса се основават на обстоятелството, че в доклада си първоинстанционният съд е квалифицирал обратния иск като такъв по чл.54 от ЗЗД, а е бил длъжен да го разгледа като такъв за ограничена имуществена отговорност, в случай че открие липса на предпоставките за неговото уважаване като иск за пълна имуществена отговорност, както и да даде указания за уточнения на предявения иск и събиране на съответните доказателства с оглед извършеното уточнение.
Поставените въпроси обосновават крайния изход на правния спор по отношение на така предявения обратен иск по тях следва да бъде допускано касационно обжалване, тъй като са налице предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 и т.3 от ГПК.Тези въпроси касаят обаче единствено предявения обратен иск.Макар,че касационната жалба се отнася до въззивното решение в частта, с която предявеният срещу МП иск е уважен, касационни основания във връзка с това не се сочат в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК.Поради това в тази част касационно обжалване не може да бъде допуснато предвид липсата на какъвто и да е изрично формулиран от М. на п. процесуално или материалноправен въпрос.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 628 от 30.3.2015 г, постановено по гр.дело № 4173/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 16490 по гр.дело № 7840/13 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 21 състав и е уважен предявения от [фирма] на основание чл.441 от ГПК иск, като М. на п. е осъдено да заплати сумата 7689, 47 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М. на п. срещу ДСИ Н. Н. обратен иск за сумата 7689, 47 лв.
Задължава касатора М. на п. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 236 лв във връзка с разглеждане на касационнана жалба по същество.
При неизпълнение на горните указания производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.