Определение №70 от 21.4.2020 по ч.пр. дело №4875/4875 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70

София, 21.04.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4875 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 17882/07.10.2019 г.1 подадена от „МАРБО 2010“ АД чрез процесуалния представител на дружеството адв.Ж. Я. Д. от САК, срещу решение №1713/08.07.2019г, по в.гр.д.№6165/2018г. на 8 състав на ГО на Софийския апелативен съд в частта за разноските, с която е отменено определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК на 02.11.2018г. и вместо това е допуснато изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, като „МАРБО 2010“ АД е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Слатина-Булгарплод“ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1200лв. /с ДДС/.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт противоречи на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Поддържа, че в настоящия случай ответникът не е доказал поемането на разноски по първоинстанционното дело и не е представил доказателства за извършено плащане на такива разноски. Според жалбоподателя приложените допълнително платежни нареждания не доказват получаване на плащане, защото са извлечения от „Централна кооперативна банка“, която е банка на ответника, но не и на неговия адвокат, чиято банка е „Обединена българска банка“. Освен това счита, че доказателствата за сторените разноски са представени късно.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата „Слатина-Булгарплод“ ООД изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че подадената частна жалба е неоснователна, по изложените в отговора съображения.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното:
За да приеме искането на „Слатина-Булгарплод“ ООД за изменение на първоинстанционното решениие в частта за разноските за основателно, въззивният съд е взел предвид, че с молбата по чл.248 ГПК, адресирана до първоинстанционния съд след постановяване на решението, са представени фактура и преводно нареждане, които установяват факта на реалното изплащане на договорения в полза на процесуалния представител на дружеството адвокатски хонорар от 1000лв. ведно с ДДС от 200лв. Взел е предвид също така и представеното извлечение от банковата сметка на адв.П. Г., удостоверяващо заверяване на сметката му с постъпление от ответното дружество по представената фактура.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на процесуалните правила, по които се присъждат разноски в производството по граждански и търговски дела. Както е прието в т.1 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и ако е уговорено плащането да бъде извършено по банков път, задължително се представят доказателства за това.
В настоящия случай към списъка на претендираните разноски, представен в производството пред първоинстанционния съд към момента на приключване на съдебното дирене, е представена издадена от адв.П. Г. фактура за сумата от 1000лв. с 200лв. ДДС, в която като получател /задължено за тази сума лице-платец/ е посочено „Слатина-Булгарплод“ ООД. Фактурата следователно съдържа изявление, изходящо от извършилото юридическата услуга /процесуално представителство пред първоинстанционния съд/ лице, удостоверяващо нейната стойност. Фактурата действително не съдържа данни за реално извършено плащане на стойността на услугата /процесуално представителство на дружеството пред първоинстанционния съд/, но по делото са представени и доказателства за извършване на паричния превод /преводно нареждане/ както и доказателства, че на 30.11.2015г. по служебната банкова сметка на адв.П. Г. е постъпила сума в размер на 1200лв. с платец „Слатина-Булгарплод“ ООД по фактура 275 от 26.11.2015г., т.е. по издадената от адв.П. Г. и представена със списъка на разноските фактура. Тези доказателства, както и релевантното обстоятелство, че претендираните разноски са направени преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, са взети предвид и обсъдени от въззивния съд, вкл. по отношение на правните последици и значение на съдържащите се в тях изявления, касаещи размера на адвокатското възнаграждение, делото, по което то е договорено, както и превеждането на уговорената сума по сметка на процесуалния представител. Поради това настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, свързан с доказването на факта на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1713/08.07.2019г, по в.гр.д.№6165/2018г. на 8 състав на ГО на Софийския апелативен съд в частта за разноските, с която е отменено определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК на 02.11.2018г. и вместо това е допуснато изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, като „МАРБО 2010“ АД е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Слатина-Булгарплод“ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1200лв. /с ДДС/.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар