О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 25.01.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3561 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. Ш. – прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив, срещу въззивно решение № 135/09.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по гр.д. № 252/2018 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна П. Г. С. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. С. Д., че жалбата е недопустима и неоснователна. Претендира сторените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Апелативен съд – Пловдив, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. С. обезщетение от 12 000 за претърпени от него неимуществени вреди от П. Г. С. неимуществени вреди, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2016 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводни разноски.
За да се произнесе, съдът е установил, че с постановление от 26.03.2013 г. П. С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това ,че на 10.08.2012 г. в [населено място], при независимо съпричинителство със С. Г. Ц., по непредпазливост е причинил смъртта на Г. В. Х.. С постановление от 26.03.2013 г. по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. По повод внесен от Окръжна прокуратура – Пловдив обвинителен акт е образувано нохд №720/2013г. на ПОС, като с постановената по това дело присъда №90/14.11.2014г. П. С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.2 вр. с ал.1 от НК. Присъдата е протестирана на въззивна и касационна инстанция и съответно потвърдена. П. С. е бил управител на „ГАБ-07“ЕООД, като обвинението е за дейност, свързана с професионалната му дейност. Съдът установил, също така, че С. е страдал от „идиопатична епилепсия“, което е с давност от детска възраст. В периода на повдигнатото обвинение и воденото разследване епилептичните припадъци са зачестили, като съдът е приел, че има причинноследствена връзка между преживения стрес по време на наказателното производство и влошаването на здравословното състояние. Установено е още, че повдигнатото обвинение е било медийно оповестено. Съдът е установил, че публичната разгласа и общестевният отзвук е хвърлил сянка върху търговската репутация на фирмата, управлявана от С. и в частност на самия него като управител. Съдът е достигнал до заключение, че вредите от медийното разгласяване са също пряка последица от обвинението – макар и плод на журналистическа дейност, то касае именно образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно производство. Съдът е установил, също така, че С. е реагирал много тежко на обвиняването му извършване на престъпление, затворил се в себе си, станал сприхав и остър, изолирал се дори от най-близките си, страдал от безсъние и липса на апетит, самообвинявал се, опасявал се, че ще влезе в затвора и няма да се радва на децата си.
Съдът заключил, че С. е търпял обичайните неимуществени вреди от незаконното обвинение, а още и специфични, определящи по-голям интензитет на страдание. При определяне размера на обезщетението съдът взел предвид и преценил в съвкупност тежестта на повдигнатото обвинение – тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години; наложената мярка за неотклонение – най-леката: „подписка“; продължителността на наказателното производство – три години и близо пет месеца, което обуславя протичането му в разумен срок с оглед и на фактическата и правна сложност; броят на съдебните инстанции – три, което обуславя динамика в интензитета на негативните преживявания, свързани с притеснения за изхода на делото пред всяка една от трите инстанции; наличието на сериозно заболяване, което се е влошило в резултат на незаконното обвинение, дискредитиране в професионално отношение в търговските среди на развиваната от него като управител на „ГАБ-07“ЕООД дейност; медийното оповестяване на процеса и разгласа сред обществеността.
В изложението към касационната жалба касаторът повтаря оплакванията за неправилност на въззивното решение. Счита, че касационно обжалване следва да се допусне поради това, че обезщетението не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е определено „в противоречие със задължителната практика на ВКС“. Приложил е решение № 41/12.03.2018 г. по гр. д. № 2208/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 25/13.03.2018 г. по гр. д. № 2167/2017 г. по описа на ВКС, III г. о. Правен въпрос няма, дори не е ясно в какво се изразява според касатора противоречието с представените съдебни решения на ВКС. Различието на определените в тях размери на обезщетение, само по себе си не сочи на противоречие при тълкуването на чл. 52 ЗЗД, а и в случая казусите и преценяваните конкретни обстоятелства са различни. Съдът, и по трите казуса, е изходил от обективно съществуващи и установени обстоятелства, имащи отношение към вида, продължителността и интензитета на търпените страдания, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, тежестта на престъплението, за което е повдигнатото обвинението, продължителността на наказателното производство, в колко инстанции е протекла съдебната фаза, данните за медийна и друга разгласа.
Съдебният състав не намира основания и служебно да допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на л. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 /хиляда/ лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 135/09.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по гр.д. № 252/2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. С. сумата в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: