О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 27.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 44 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на К. Р. К. от [населено място] и Й. М. Н. от [населено място] против определение № 250 от 4.08.2011 год. по гр. д. № 768/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивното решение № 189 от 1.04.2011 год. по гр. д. № 488/2010 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че съдът е приложил закона формално, без да съобрази действителната цел на законодателя в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, още повече, че при същата цена на иска при първата касация е допуснато касационно обжалване на предходното въззивно решение. Позовават се и на действителната пазарна оценка на имота, с оглед неговия статут, която обосновава достъп до касационно обжалване, в който смисъл било и соченото от тях определение по гр. д. 3581/2008 год. на ВКС, ІV г. о. По тези съображения жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Касационният съд в обжалваното определение е констатирал, че обжалваното с подадената на 5.05.2011 год. касационна жалба въззивно решение е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационното обжалване. Позовал се е на данните за цената на иска въз основа на данъчната оценка на имота в размер на 80 лв., съгласно представеното удостоверение от общината, като приел, че същата се посочва от ищеца, а въпросът за нея не е бил повдиган и преразглеждан най-късно в първото съдебно заседание. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или пазарната оценка на спорното право не влияят върху цената на иска, поради което и позоваването на нова пазарна оценка на имота е ирелевантно и не може да обоснове допустимост на касационно обжалване.
Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд оставил без разглеждане подадената против въззивното решение по дело с цена на иска под 5 000 лв. касационна жалба.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Поради това и позоваването на обстоятелството, че при същата цена на иска е допуснато касационно обжалване при първата касация по делото е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й преди горното изменение, не предвиждаше цена на иска като критерий за допустимост на касационното обжалване. Отделно от това, в настоящето производство не е предмет на обжалване определението, с което е допуснато касационното обжалване на въззивното решение при първата касация, поради което и оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Предмет на проверката е определението от 4.08.2011 год. по гр. д. № 768/2011 год., постановено при действието на разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението на закона, изключваща от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв., каквато е настоящата хипотеза. Цената на предявения иск за предаване на владението на спорния имот е под този минимален размер, с оглед удостоверената данъчна оценка на целия такъв от 1 033 кв. м. към момента на предявяването му, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от нея. Спорът по този въпрос е преклудиран след първото по делото заседание и не може да бъде повдиган от една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв., както неоснователно поддържат жалбоподателите, представяйки различна пазарна оценка на имота. Същата е ирелевантна към спорния въпрос.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 250 от 4.08.2011 год. по гр. д. № 768/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Р. К. и Й. М. Н., чрез адвокат Л. А., против въззивното решение № 189 от 1.04.2011 год. по гр. д. № 488/2010 год. на Софийския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: