О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 28.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 645/2019 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
С определение № 3422 от 6.11.2018 год. по ч. гр. д. № 4230/2018 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното определение от 12.09.2018 год. по гр. д. № 11926/2018 год. на Софийски градски съд и вместо това постановил друго, с което допуснал обезпечение на бъдещия иск на И. Л. Б. срещу И. П. В. за признаване за установено по отношение на последния, че тя е собственик на сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място], район „О. к.”, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 492 кв. м., с предназначение административна, делова сграда, на един етаж, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо поземлен имот с пл. № *, парцел * – за КОО и трафопост, кв. 37 по плана на [населено място], м. „О. к.”, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2143/2017 год. на ЧСИ Ст. Я. при условието на парична гаранция в размер на 40 000 лв.
Против въззивното определение в срока по чл. 396, ал. 1, предл. 2 ГПК е подадена частна касационна жалба от И. П. В., чрез адв. К. М., с оплаквания за неговата недопустимост, евентуално неправилност поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост, с искане за обезсилването му, респ. отмяната му и вместо това се отхвърли молбата за допускане на обезпечение.
Приложено е изложение, в което се поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновавайки го с произнасяне в противоречие с представената задължителна съдебна практика на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е съдът при преценка на основателността на подадена молба за допускане обезпечение на бъдещ иск да изследва допустимостта на бъдещия иск като първа предпоставка за основателност на молбата; Допустим ли е положителен иск за собственост, предявен от ответник по вече предявен от ответника по този иск отрицателен иск за собственост относно един и същи имот, основани на едни и същи правопораждащи факти; Обвързана ли е молителката от влязлото в сила решение по отношение на праводателя й и тази нейна обвързаност представлява ли отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на бъдещия иск за собственост.
Ответникът в настоящето производство, молител – И. Л. Б., чрез пълномощника й адв. Г. М., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване поради липса на общата предпоставка – формулираните процеусалноправни въпроси не са обуславящи за извода в обжалваното определение, евентуално оспорва жалбата по същество.
По допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното:
За да отмени първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането за допускане на обезпечението и вместо това е допуснал същото в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК, въззивният съд приел, че преценката му в производството по чл. 389 ГПК се ограничава до вероятната основателност на бъдещия иск на молителката. Намерил тази предпоставка да е налице с оглед легитимацията на молителката като собственик на имота въз основа на нотариален акт, чието прехвърлително действие е оспорено от взискателя по изпълнителното дело с оглед силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 8423/99 год. СРПС срещу един от праводателите на молителката. Съдът съобразил и приложението на чл. 390, ал. 4 ГПК при поддържаната обезпечителна мярка на бъдещия иск, като определил размера на паричната гаранция с оглед евентуалните вреди на взискателя от необосновано спиране на изпълнението и при съпоставка с данъчната оценка на имота.
Макар и в частната касационна жалба да се поддържа оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно определение, релевираните в тази насока доводи са свързани с недопустимостта на бъдещия иск, чието обезпечение се иска. Дори и да се приемат като основание за служебно произнасяне на касационната инстанция относно вероятната недопустимост на определението, такава не е налице. Въпросът за допустимостта на бъдещия иск е относим към предпоставките за допускане на обезпечението, като произнасянето на съда, респ. законосъобразността на изводите му в тази насока е свързано с правилността на постановения съдебен акт, а не с неговата допустимост.
С оглед съображенията на въззивния съд в обжалваното въззивно определение за допускане на обезпечението на бъдещия иск за собственост, настоящият състав намира, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи допустимостта на бъдещия иск при предявен такъв от ответника по него отрицателен иск за собственост срещу молителката и поради обвързаността й от влязлото в сила решение по отношение на праводател в поредицата прехвърлителни сделки за имота /въпроси № № 2 и 3 от изложението/ не са обусловили извода на въззивния съд за основателност на искането за обезпечаване на бъдещия иск, тъй като те не са обсъждани. Произнасянето на въззивния съд относно наличието на предпоставки за допускане на исканото обезпечение и по-конкретно тази относно вероятната основателност на бъдещия иск за собственост, основан на легитимацията на молителката като собственик на имота въз основа на представения нотариален акт за собственост, имплицитно включва и произнасяне по допустимостта на същия иск. Релевираните от касатора доводи относно задължението на съда при преценка на основателността на молбата да изследва допустимостта на бъдещия иск /първият въпрос в изложението/ с твърдението за недопустимостта на същия по изложените съображения, всъщност касаят осъществяване на проверка на правилността на извода на съда за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск, което подлежи на обсъждане при разглеждане по същество на жалбата, но не представляват процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда соченото допълнително основание за това – противоречие с представената съдебна практика, която се явява неотносима. В този смисъл са разясненията в мотивите по т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради тези съображения за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3422 от 6.11.2018 год. по ч. гр. д. № 4230/2018 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: