Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 29.05. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 579/2012г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. И., [населено място], срещу въззивно решение от 22.02.2012г. по гр. дело № 9017/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с което е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с която е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И., с което е завещан апартамент №1, [населено място], район „И.”,[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба между съделителите при квоти на същия апартамент, както следва : М. Н. И. – 1/2 ид.ч. и К. З. Д. – ? ид.ч.
С определение от 26.11.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси: непостановяването от съда на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, признанието, че текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката, преформулира ли предмета на направеното оспорване; рефлектира ли и върху тежестта на доказване и трябва ли признанието на неизгодния факт да се обсъди наред с останалите доказателства.Въпросите са относими към прилагане разпоредбите на чл.153, чл.154, чл.175 ГПК, както и на чл.193 ГПК в хипотезата, когато при последващо уточнение на оспорването на частен документ /завещание/, оспорващата страна е посочила, че оспорва само авторството на подписа, положен върху саморъчното завещание,като неизпълнен от завещателката, но не и факта, че текстът на завещателното разпореждане е написан от нея.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.Твърди се, че въззивният съд не е преценил оттегленото оспорване на текста на завещанието и направеното признание от ищцовата страна в тази връзка.
Ответникът по касация К. З. Д., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С решението в обжалваната му част е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с което е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И. с предмет конкретно посочен апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба между съделители и при квоти на същия имот, както следва : М. Н. И. – 1/2 ид.ч. и К. З. Д. – ? ид.ч.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на Б. М., поч.16.10.2008г. като ищецът е преживял съпруг, а ответницата – дъщеря от първия и брак. За неоснователно е прието възражението на ищеца, че пристройката към процесния апартамент е придобита по давност от съпрузите и представлява СИО, тъй като същата не представлява самостоятелен обект на собственост, а допълнение по смисъла на чл.97 ЗС към основната вещ – апартамент на първи етаж, който е бил лична собственост на наследодателката.Със саморъчно завещание от 28.12.1990г. Б. М. е завещала на дъщеря си М. И. процесния апартамент. От заключението на С. е установено, че подписът върху саморъчното завещание е положен от завещателката, но поради непредставяне на сравнителен материал от ръкописни текстове, съдебният графолог не е отговорил на въпроса дали текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката. Въззивният съд е споделил мотивите на районния съд, че саморъчното завещание е нищожно на основание чл.42,б.”б”вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН. Завещанието е оспорено от съделителя Д.. Относно авторството е установено по категоричен начин, че то изхожда от завещателката. Досежно обстоятелството дали съдържанието на завещанието е написано саморъчно по делото обаче няма категорични доказателства. За неоснователно е прието възражението във въззивната жалба на И., че е налице безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, поради заявеното становище на другия съделител, че не оспорва цялото завещание, а само подписа. Съделителката И. носи доказателствената тежест да установи, че саморъчното завещание е написано от завещателката, което не е сторено до приключване на производството пред първата инстанция.
С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното :
Даденото от въззивния съд решение по повдигнатите въпроси не е в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.153, чл.154, чл.175 и чл.193 ГПК, в т.ч. и задължителната за въззивния съд, обективирана в решения №1037/2009г. по гр.д.№3399/2008г.,ВКС, І г.о. и №67/08.06.2011г. по гр.д.№745/2010г., ВКС, ІІ г.о. С тази практика се приема,че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. Признанието се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Когато е оспорена автентичността на саморъчно завещание /авторството на ръкописния текст или авторството на подписа/, заветникът трябва да установи истинността на завещанието. Оттеглянето на оспорването на завещанието относно това, че е саморъчно написано от завещателя, представлява съдебно признание на релевантен факт по смисъла на чл.175 ГПК и следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото.След като не е оспорена автентичността на ръкописния текст, то за заветника няма задължение да я доказва.
В разглеждания случай въззивният съд е приел, че е налице оспорване на завещанието в еднаква степен относно авторството на ръкописния текст и авторството на подписа, въпреки изрично направеното изявление на страната, че не оспорва авторството на текста, а само на подписа. При това положение в нарушение на процесуалните правила е игнорирал оттеглянето на оспорването на документа в посочената част и направеното признание на факта на авторството като е възложил доказателствената тежест на заветника. В следствие на това незаконосъобразно е приел, че последният не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса за установяване, че текстът на завещанието е написан от завещателката, при категорично установения факт, че подписът на същото е изпълнен от нея. Освен това макар да е приел, че този факт е въведен като спорен, в противоречие с приетото в решение по гр.д.№745/2010г., ВКС, ІІ г.о., въззивният съд е отхвърлил подновеното пред него от заветника искане за графологична експертиза за установяването му. С оглед приетото по основните за делото правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че завещанието следва да бъде зачетено като действително. В подкрепа на този извод е заключението на графологичната експертиза, установяващо, че положеният подпис за завещателката принадлежи и е изпълнен от Б. М.. В съдебно заседание от 12.04.2010г. ищецът е признал факта, че завещанието е написано от завещателката и е заявил, че оспорва само положения подпис. При преценка по реда на чл.175 ГПК на последващите процесуални действия на страните, насочени към установяване само на авторството на положения подпис, следва да се приеме от една страна, че е налице съдебно признание от ищеца на факта на авторството на ръкописния текст, а от друга – че саморъчното завещание е автентично. То изцяло отговаря на изискванията на чл.25 ЗН. При това положение следва да бъде зачетено. Като е приел, че завещанието е нищожно на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,пр.1 ЗН, не се е произнесъл по искането на К. Д. за възстановяване на запазената част и е допуснал до делба имота,предмет на завещанието при квоти по ? ид.ч., въззивният съд е постановил неправилно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Изложеното налага касиране на решението в обжалваната част и връщането му за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по релевираното от ищеца Д. възражение по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.02.2012г. по гр. дело № 9017/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с което е потвърдено решение по гр.д.№19.08.2010г. по гр.д.№ 8217/2009г. на СРС, с която е прогласена на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1,изр.1,предл.1 ЗН нищожността на саморъчно завещание на Б. Д. М. в полза на М. Н. И., с което е завещан апартамент №1, [населено място], район „И.”,[жк], [улица], №126, [жилищен адрес] заедно с мазе №1 и е допусната делба между съделители и при квоти на същия апартамент, както следва : М. Н. И. – 1/2 ид.ч. и К. З. Д. – ? ид.ч.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: