О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 03.02. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 388/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], срещу въззивно решение № 1708 от 28.07.2015 г., постановено по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав. С посоченото решение, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2017 от 28.10.2016 г., е отменено решение № 751 от 04.07.2011 г. по т. д. № 1074/2010 г. на Софийски апелативен съд и по молба на [фирма] е открито производство по несъстоятелност на [фирма] поради свръхзадълженост с начална дата 31.12.2007 г., допуснати са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на [фирма], обявено е дружеството в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
В касационната жалба се сочат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд, че молителят в производството по чл.625 ТЗ се легитимира като негов кредитор с валидно възникнало и изискуемо вземане по търговска сделка. Позовава се на допуснати процесуални нарушения при произнасянето по заявените с молбата по чл.625 ТЗ основания за откриване на производство по несъстоятелност, при обсъждането и преценката на доказателствата и при произнасяне по възраженията за неоснователност на молбата. Излага доводи за неправилна преценка на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост и на определената в решението начална дата на свръхзадълженост.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, аргументирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а при условията на евентуалност – за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно, тъй като решенията на въззивните съдилища съда по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по силата на изричната разпоредба на чл.613а, ал.1 ТЗ и критериите на чл.280, ал.2 ГПК са неприложими по отношение на тях.
Производството по т. д. № 3032/2014 г. е образувано пред Софийски апелативен съд след отмяна с решение № 152/22.07.2014 г. по т. д. № 849/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., на предходно решение по т. д. № 3962/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение по т. д. № 1074/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност/свръхзадълженост, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При постановяване на обжалваното с касационната жалба решение Софийски апелативен съд е съобразил, че с молбата по чл.625 ТЗ молителят [фирма] е въвел и двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като при новото разглеждане на делото е уточнил, че поддържа свръхзадължеността като предпочитано основание. Относно легитимацията на молителя въззивният съд се е позовал на обвързващата сила на мотивите към отменителното решение на ВКС, в които е прието, че [фирма] е кредитор на [фирма] с валидно и изискуемо вземане за неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.06.2009 г., имащ характер на търговска сделка.
За да обяви свръхзадължеността на ответника – длъжник, Софийски апелативен съд е извършил анализ на финансово – икономическото състояние на същия, установено чрез назначените в хода на процеса съдебни експертизи. Въззивният съд е взел предвид заключенията на вещото лице С. Й., изготвени при новото разглеждане на делото, в които е констатирано, че считано от 01.11.2011 г. ответното дружество е преустановило извършването на търговската си дейност и след тази дата няма отчетени приходи и разходи от дейността; Към 31.12.2010 г. по баланса на дружеството са отразени задължения към съдружника и основен кредитор [фирма] в размер на 3 804 хил. лв., които неправилно са осчетоводени като краткосрочни, въпреки, че падежът им е настъпил още към 31.12.2008 г.; След 2010 г., в резултат на реализирана публична продан по заведени от [фирма] изпълнителни дела, са продадени 14 бр. недвижими имоти на ответника и са погасени част от задълженията, но едновременно с това са намалени дълготрайните активи. Предвид посочените обстоятелства и след преквалифициране на задълженията към кредитора [фирма] като дългосрочни, вместо като краткосрочни (както са отразени в счетоводните баланси), вещото лице е дало заключение, че през периода 2007 г. – 2010 г. коефициентите за ликвидност на предприятието на ответника – обща, бърза, незабавна и абсолютна, са със стойности под единица, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, финансовият резултат от дейността е отрицателен, т. е. реализирана е загуба, след края на 2006 г. ответникът не е обслужвал изискуемите си задължения и не е бил в състояние да ги покрие с имуществото си поради недостиг на активи. След преценка на данните в експертните заключения въззивният съд е направил извод, че са доказани по категоричен начин и двете поддържани в молбата по чл.625 ТЗ основания за откриване на производство по несъстоятелност, но предвид заявеното от молителя предпочитано основание свръхзадълженост е приел, че производството по несъстоятелност следва да се открие на основание чл.742, ал.1 ТЗ. За начална дата на свръхзадължеността съдът е определил 31.12.2007 г., след като е съобразил допълнителното заключение на експертизата, че към тази дата задълженията на дружеството (дългосрочни и краткосрочни) са превишили в хиляди лева неговите краткотрайни и дълготрайни активи и имуществото се е оказало недостатъчно за тяхното покриване.
В зависимост от данните в експертизата за липса на достатъчно имущество и на налични парични средства в дружеството към момента на приключване на съдебното дирене, както и с оглед на факта, че до изтичане на определения срок по чл.629б ТЗ никой от кредиторите не е предплатил необходимите първоначални разноски за производството по несъстоятелност, въззивният съд е приложил чл.632, ал.1 ТЗ и е спрял производството по несъстоятелност.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал единадесет въпроса, за които твърди, че са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като за всеки от въпросите е обосновал и съответните допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос, за който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е : „За да е налице вземане за неустойка, необходимо ли е страната, която твърди наличието на това вземане в нейна полза, да е изправна страна по договора”. Поставеният въпрос е относим към решаващия извод на въззивния съд, че молителят [фирма] се легитимира като кредитор на ответника (сега касатор) с валидно възникнало и изискуемо вземане за неустойка, произтичащо от търговска сделка. Въпреки, че е от значение за изхода на делото, посоченият въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е разрешен с решението по т. д. № 849/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Въззивният съд се е произнесъл по активната легитимация на молителя в съответствие с мотивите към отменителното решение, в които е прието, че вземането за неустойка произтича от търговска сделка и с оглед на това молителят е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. При наличие на произнасяне с предходно решение на ВКС повторното разглеждане на същия въпрос по реда на чл.290 ГПК е процесуално недопустимо и касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите в изложението за разрешаване на посочения въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпросите в п.2 – п.7 от изложението : „Може ли съдът при установено нередовно водене на счетоводството на длъжника да определи начална дата на неговата свърхзадълженост на база данните от това счетоводство; За да е налице свръхзадълженост на длъжника към определена дата, необходимо условие ли е към тази дата длъжникът да е спрял плащанията; Може ли да съществува дефинитивна свръхзадълженост – едно търговското дружество да е свръхзадължено винаги в момента, в който ползва заемни средства, преди да ги е превърнало в имущество (актив); Може ли съдът да приеме, че длъжникът е свръхзадължен към даден момент, без да изследва степента на вероятност за успешно провеждане на неговия бизнес (дейност); Трябва ли съдът да съобрази наличието на чрезвичайни събития в дейността на длъжника, които поставят началото на необратимия и траен негативен процес в неговата дейност, т. е. да съобрази така наречената „ситуативна начална дата“; Трябва ли началната дата на свръхзадълженост да е съобразена с наличието на трайност и необратимост в това състояние, съгласно чл. 631 от ТЗ”. Нито един от посочените въпроси не може да се квалифицира като обуславящ за формиране на решаващите изводи на въззивния съд, с които са мотивирани откриването на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост и началната дата на свръхзадължеността. За да приеме наличието на свръхзадълженост към определената в решението начална дата, въззивният съд е изследвал цялостното финансово – икономическо състояние на дружеството – касатор за периода 2006 – 2011 г., като е отчел констатацията на счетоводната експертиза, че след 2011 г. и към момента на приключване на устните състезания дружеството не извършва търговска дейност и отчита финансови загуби. Изводът за проявила се към 31.12.2007 г. свръхзадълженост е направен въз основа на установените от експертизата отрицателни показатели за финансова автономност и задлъжнялост, респ. за значителен недостиг на активи в имуществото, необходими за покриване на задълженията към всички кредитори. Въззивният съд е приел, че състоянието на свръхзадълженост е с необратим характер от определената начална дата 31.12.2007 г., към която освен свръхзадължен, касаторът е бил и неплатежоспособен – с оглед установените от експертизата показатели за ликвидност на предприятието му. Произнасяйки се в този смисъл, съдът е дал положителен отговор на въпроса налице ли е трайно състояние на свръхзадълженост към датата 31.12.2007 г. и отрицателен отговор на въпроса съществувала ли е вероятност за успешно продължаване на бизнеса на длъжника след тази дата. При преценка на икономическите показатели, релевантните за свръхзадължеността, съдът е изходил от заключенията на назначената при новото разглеждане на делото съдебно – счетоводна експертиза, която е съобразила нередовностите във воденото от дружеството – касатор счетоводство и след коригиране на неправилните счетоводни записвания за целите на делото е посочила какво е действителното икономическо състояние на дружеството и към кой момент неговото имущество е станало недостатъчно за покриване на задълженията към кредиторите. Съдът не е обвързал началната дата на свръхзадълженост със спиране на плащанията, не е обсъждал „дефинитивна свръхзадълженост” на длъжника, не е установявал „чрезвичайни събития в дейността на длъжника” и не се е произнасял относно „ситуативна начална дата” на свръхзадължеността. Предвид решаващите изводи на въззивния съд поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и зададеният в п.8 въпрос : „Достатъчно ли е да е налице аритметично превишаване на задълженията над имуществото на длъжника, за да се приеме, че към този момент е свръхзадължен, без да се изследва степента на това превишаване спрямо общата стойност на неговите активи/задължения”. Обявявяването на свръхзадълженост и определянето на началната й дата не са обусловено от формална преценка на съда за аритметично превишение на задълженията над имуществото на длъжника, а от извод, основан на заключението на експертизата, че към посочената в решението дата длъжникът обективно не е бил в състояние с притежаваните имуществени активи да покрие задълженията към своите кредитори. Поради изложеното не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл относно състоянието на свръхзадълженост в противоречие с влязлото в сила решение № 87/13.12.2010 г. по т. д. № 166/2010 г. на Апелативен съд – Б., с което касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът по п.9 „допустимо ли е за пръв път пред въззивната инстанция да се измени молбата за откриване на производство по несъстоятелност като се посочи от молителя друго предпочитано от него основание за откриването” е зададен некоректно и по отношение на него не е осъществена поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят е поддържал кумулативно и двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като в хода на процеса е твърдял, че те са се проявили едновременно още към 2006 г. В зависимост от тези твърдения първоинстанционният съд е събирал доказателства както за неплатежоспособността, така и за свръхзадължеността, но в решението си е приел, че неплатежоспособността е заявена като главно, а свръхзадължеността – като евентуално основание на молбата по чл.625 ТЗ. При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е съобразил направеното при новото разглеждане на делото уточнение, че като предпочитано основание за откриване на производство по несъстоятелността се поддържа свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, което уточнение не съставлява изменение на иска. Разглеждането на свръхзадължеността като предпочитано основание не съставлява недопустимо изменение на молбата, каквато теза поддържа касаторът, като в тази насока следва да се има предвид и задължителната практика, формирана с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І т. о. В посоченото решение е прието, че : „Неплатежоспособността и свръхзадължеността са самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност и няма пречка да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната им дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличие на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението”. В конкретния случай молителят е въвел и двете основания още с молбата по чл.625 ТЗ, а в мотивите към обжалваното решение въззивният съд изрично е посочил, че към определената начална дата 31.12.2007 г. длъжникът – касатор е бил както неплатежосопособен, така и свръхзадължен, но е открил производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост с оглед заявеното като предпочитано основание. П. по този начин, съдът се е произнесъл в съответствие с цитираната задължителна практика, чието наличие изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по последните два въпроса в изложението : „Допустимо ли е да се събират свидетелски показания за фактическото състояние (фактическата завършеност) на недвижим имот (строеж); Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства и всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо”. Съображенията, с които е обосновано значението на тези въпроси за изхода на делото, предпоставят проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Под формата на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК касаторът е въвел оплаквания за неправилност на решението, а според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до правилността на въззивния съдебен акт, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2015 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1708 от 28.07.2015 г., постановено по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.3, ап.5, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], бл.60-2, ап.2, сумата 1 000 лв. (хиляда лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :