О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
ГР. София, 31.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.01.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3062/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №98/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. Ц. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „шофьор”, извършено със заповед от 30.09.16 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въпросът от предмета на спора по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ – чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след уволнението и неполучаване на трудово възнаграждение, е разрешен в противоречие с ТР №6/14 г. на ОСГК, с което е прието, че доказателствената тежест за този факт е на ищеца. Според касатора, ищецът не е ангажирал никакви доказателства по делото за установяване на този факт, но въпреки това съдът е уважил иска му за посочения пред първата инстанция процесен период от 1.10. до 20.12.16 г. Правни въпроси от предмета на другите два иска касаторът не поставя, макар да обжалва въззивното решение изцяло, вкл. и за разноските от общо 800 лв. за двете инстанции, поради прекомерност.
Поставеният от касатора правен въпрос от предмета на иска по чл.225, ал.1 КТ не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №6/14 г. ОСГК.
В ТР е указано, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/ служителя съгл. чл.1, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр.102/93 г./
В случая фактът на безработицата е установен с представената в заверено ксерокопие пред първата инстанция и за констатация за вярност с оригинала пред въззивната, трудова книжка на ищеца, в съответствие с цитираните по –горе указания в задължителната практика на ВКС.
За прекомерността на разноските, направени от ищеца за първата и въззивната инстанция, касаторът – отв. по иска , не е възразил своевременно до приключване на спора пред съответната инстанция – т.11 на ТР №6/13 г., ОСГТК, поради което сега направеното възражение не може да бъде разгледано.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №98/17 г. от 3.05.17 г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на В. Г. Ц. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв., за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: