О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
С., 04.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 879 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 221 от 19.07.2012г. по в.т.д.№ 337/2012г. на АС В.
С него е потвърдено решението на Разградския ОС, с което на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на [фирма], приети на 26.08.2011г. за изключването на ищците Г. Р. и Д. Р. като съдружници и за уреждане на последиците от изключването им.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като неправилно-постановено при противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения и необоснованост – чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето на иска, респ. връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че апелативният съд е изследвал и се е произнесъл по целесъобразността на атакуваните решения, а не по тяхната законосъобразност. Поддържа, че не са обсъдени всички визирани в предупреждението за изключване действия на ищците, не е оценено цялостното им поведение, както по отношение на дружеството, с което са в членствени правоотношения, така и спрямо [фирма], чийто мажоритарен собственик е [фирма]. Посочва се, че единствената дейност на ответното дружество е управлението на [фирма], поради което въззивният съд е следвало да укаже, че доказателствената тежест в процеса по предявения иск обхваща и установяването на факта, че ищците действат и против интересите и не оказват съдействие и на управляваното акционерно дружество. Излагат се доводи за последваща липса на съдействие на съдружниците за отстраняването на финансовите загуби на дружеството, резултат на съдебния спор и завеждането от две съдебни дела, което е очевиден израз на злоупотреба с право, а не защита на предполагаеми права, както е приел въззивният съд. Твърди се, че съдът тълкувал превратно и изразеното в т.3 от предупреждението липса на доверие между съдружниците.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че от съществено значение за конкретния спор е въпросът за възможността да бъде изключен съдружник в ООД, чиято единствена дейност е управление и контрол на друго юридическо лице, поради липса на съдействие и действия против интересите и на дъщерното дружество. Въззивният съд не обсъдил този съществен материалноправен въпрос – липсата на съдействие и действията на ищците против интересите и на дъщерното акционерно дружество. Необсъждането на това поведение на съдружниците предопределило изхода на делото, а опитът им да запорират акции на [фирма] би довело до накърняване на престижа на това дружество по смисъла на възприетото с Решение № 171/2012г. по т.д.№ 860/2010г. на Второ т.о. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС – Решение 35/93 по гр.д.№ Ф-201/92г. на П. г.о., Решение № 171/2012г. по т.д.№ 860/2010г. на Второ т.о. –основание за касационно обжалване съответно по т.2 и т.1 на чл.280 ГПК.
Формулиран е и следващ процесуален въпрос- непосочването в проекто-доклада на първоинстанционния съд на конкретните неправомерни действия, респ.бездействия на съдружниците, които следва да бъдат установени от ответника по иск по чл.74 ТЗ, което не е санирано от въззивния съд, по който приложното поле на касационното обжалване е обосновано с разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК- липса на практика и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставен е и трети процесуално правен въпрос, като според касатора, в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 160/26.01.2010г. по т.д. № 379/2009г. на Първо т.о. на ВКС-основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, апелативният съд не е изложил съображения по всички основания, мотивирали дружеството да вземе решение за изключването на ищците и конкретно по твърдението, че те са действали против интересите на дружеството, като са изразили становище да не се приема годишният финансов отчет, „който вече е бил приет“. Според касатора отрицателният вот относно отчетите е действие против интересите на дружеството и този въпрос е разрешен от апелативния съд и в противоречие с Решение № 1556/2001г. по т.д. № 972/2001г. на П. г.о.
От ответниците по касация Г. Р. и Д. Р. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Разноски не са доказани и претендирани.
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на окръжния съд за уважаването на исковете с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ, въззивният съд е извършил преценка на всяко едно от нарушенията, с които Общото събрание е обосновало изключването на ищците като съдружници. Приел, че не са доказани нарушенията, послужили като основание за изключването им, не са ангажирани доказателства за неизпълнение на задължението за оказване на съдействие, мотивирал е, че действията им не са неправомерни и противоправни, не противоречат на интересите на дружеството и не създават основание за изключването им.
Не е налице критерият по чл.280,ал.1 ГПК по наведеното като основание за допускане до касационно обжалване: необсъждане на съществен по делото въпрос. Във връзка със соченото процесуално нарушение, касаторът не е формулиран никакъв правен въпрос. Поради това не е налице общото селективно основание за достъп до касация, а липсата на мотиви по доводи на страната е относимо към основанията за проверката на неговата правилност.
Твърденията на касатора за противоправно поведение изразено в опит на съдружниците да запорират на акции на [фирма], което би довело до накърняване на престижа на дружеството не е обсъждано от въззивния съд, защото се релевира за пръв път пред касационната инстанция.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по посочения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с допуснато процесуално нарушение – непосочването в доклада на първоинстанционния съд на конкретните неправомерни действия, респ.бездействия на съдружниците, които следва да бъдат установени от ответника по иск по чл.74 ТЗ, което не е санирано от въззивния съд. Аргументите, че конкретното нарушение на процесуалните правила има обуславящо значение за решаващите изводи на съда са, че въззивният съд не е обсъдил всички твърдения за действия и бездействия на изключените съдружници, а някои от тях са тълкувани неточно –конкретно поведението на ищците във връзка с проведено Общо събрание на 06.06.2011г., в което те се противопоставили на приемането на годишния счетоводен отчет и годишния финансов отчет за 2010г.
Липсва логическа обвързаност между соченото от касатора процесуално нарушение и формирането на обуславящите изхода на спора изводи на съда. Неизпълнението на задължението на съда по чл.146 ГПК да укаже подлежащите на доказване факти и да укаже как се разпределя доказателствената тежест за установяването им не може да има за логическа последица необсъждане и неправилно тълкуване на факти. Тезата на касатора предполага, че твърденията за факти са били заявени и са представени доказателства за установяването им, независимо от допуснато процесуално нарушение.
Извън горното конкретно наведеното от касатора твърдение за необсъждане на поведението на ищците на Общото събрание от 06.06.2011г. е ирелевантно за изхода на спора, тъй като не е включено в предупреждението по чл.126,ал.3 ТЗ.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване и по посочения от касатора трети процесуалноправен въпрос- може ли съдът да обоснове своите изводи само на част от доказателствения материал, без да излага съображения относно всички изложени твърдения, и при преценката за основателността на исковете по чл.74 ТЗ следва ли да бъдат изложени съображения по всички основания за изключване на съдружника. Въпросът не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, а и касаторът визира неизлагане на мотиви за действия на съдружниците, които не са посочени в писменото предупреждение и преценката на такова поведение няма значение за спора.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 221 от 19.07.2012г. по в.т.д.№ 337/2012г. на АС В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.