О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 04.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2332/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. А. Х., Р., чрез процесуалния и представител адвокат А. М., срещу въззивно решение № 3/12.02.2018 г. по гр. д. № 264/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие основанията по чл.280,ал.1ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът, уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно правомощията му по т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС е: длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните с оглед очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и да изложи собствени мотиви по спорните въпроси. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота представените от страните доказателства, не е изложил мотиви защо приема за установени конкретни факти /С. Х. е владелец на процесния имот/ и не е обсъдил доводите на настоящия касатор, че е обитавала имота, заедно със съпруга, децата, свекъра и свекървата си – негови собственици/. Поставя се и въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – живеенето в наследствения за останалите страни по делото имот от страна на ответницата, заедно с нейните деца, приживе и след смъртта на наследодателите, владение ли е по смисъла на чл.79 ЗС. Мотивира се и очевидна неправилност на решението във връзка с приложението на чл.79 ЗС.
Ответниците по касация – З. А. А., С. Ю. Х.,Г. Н. И., Г. Н. А., М. Н. М., Н. Н. А., А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю. не изразяват становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 235/2017 г. по гр. д. № 2422/2016 г. по описа на Районен съд – Разград. С него е отхвърлен, предявеният от Е. А. Х. срещу З. А. А., С. Ю. Х.,Г. Н. И., Г. Н. А., М. Н. М., Н. Н. А., А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю. иск за делба на недвижим имот – дворно място и построената в него сграда, находящи се в [населено място], [община] /подробно описани/. Въззивният съд е преповторил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съгласно които за собственик на процесните имоти с констативен нотариален акт №83/1974г., издаден по обстоятелствена проверка, е признат А. К., по време на брака му с А. А.. А. К. е починал на 01.09.1978г. По аргумент на чл.103СК(1968г.) като придобит по оригинерния способ на изтекла по време на брак придобивна давност, процесният имот попада в режим на СИО.Преживялата съпруга А.А. /Н. И./ е починала на 03.04.1986г. От брака си съпрузите имат четири деца –син Н. Х., починал преди тях- 25.09.1975г. и три дъщери- З. А., Е. Х., Х. А.. След смъртта на последната през 2012г., по силата на наследствено правоприемство към наследяване на процесния имот са призовани нейните низходящи – А. Ю. и М. Ю.. По заместване, съгласно чл.10 ЗН, към наследяване на откритото от общите на страните наследодатели наследство, като деца на починалия преди тях син Н. Х., са призовани низходящите му Г. И., Г. Н. е М. Н.. Съпругата му С. Х. не е призована към наследяване на процесния имот и не легитимира качество на съсобственик по наследство. Последната е заживяла в имота и е в непрекъснато обитание на същия от 1963г. В този дом починал съпругът й, в него отгледала децата им, грижила се е за домакинството на наследодателите до смъртта им, извършвала ремонти, плащала данъци и разходи по поддръжката на имота. Напускала го е спорадично, само когато е отивала на гости на дъщерите си в чужбина. От 1963г. е владяла имота –непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години и се снабдила с констативен нот. акт №94/2007г., легитимиращ я като изключителен собственик на имота. Констативният нотариален акт по чл. 483 ГПК(отм.), респ. чл.537 ГПК има обвързваща доказателствена сила за третите на охранителното производство лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. До доказване на обратното тази доказателствена сила важи спрямо всички. Оборването на доказателствената сила на нотариалния акт предполага пълно обратно доказване, каквото не е проведено от ищцата. Като чужда на останалото след смъртта на общите на останалите страни наследодатели наследство, в периода от 1986, когато починала свекърва й, считано до 2007г., когато се е позовала на този факт, С. Х. е придобила собствеността върху имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Упражняващият фактическата власт съсобственик се явява владелец на собствените си идеални части и държател на правата на останалите съсобственици само когато имуществената общност е възникнала от наследяване, което следва от факта, че единственото условие за придобиване на наследството като съвкупност от права, задължения и фактическо състояние е приемането му – чл. 48 от ЗН, съответно само когато твърдението за давностно владение се противопоставя на сънаследници или техни правоприемници, владелецът следва да докаже, че е променил намерението, с което е упражнявал фактическата власт и тази промяна е станала достояние на останалите сънаследници. Във всички останали случаи, включително и при обикновена съсобственост важи презумпцията на чл. 69 ЗС. По смисъла на цитираната разпоредба се предполага, че който упражнява фактическата власт има качеството владелец, докато не се докаже, че държи за другиго. В случая, обосновано от доказателствата и съответно на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел за устатновено, че С. Х. няма качеството на сънаследник по отношение на претендирания до делба имот. Считано от 2007г. и относимо към дата на предявения срещу нея иск, тя е изключителен собственик на имота по давност и в тежест на ищцата, респ. на останалите, оспорващи това и право страни, е било оборването на ползващата я по чл.69 ЗС презумпция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касационно обжалване следва да се допусне за проверка на даденото разрешение на релевантния процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и задължението да обсъди доводите и възраженията на страните като изложи собствени мотиви по съществото на спора, със задължителната практика на ВКС – т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и др.
На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева /четиридесет лева/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3/12.02.2018 г. по гр. д. № 264/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
УКАЗВА на E. А. Х., [населено място], да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: