O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 07.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2617 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 305/09.01.2017 год. на М. Т. А., Х. К. Б., Д. К. А. и М. Х. Г. заявена чрез адв. А. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No V-113 от 30.11.2016 година по гр. възз.д. Nо 1465/2016 година на ОС-Бургас .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение 1070 от 30.06.2016 год. по гр.д. Nо 883/2016 год. на РС- Бургас и е постановил ново решение , с което е прието за установено по отношение на Р. С. А., М. К. А., С. К. П., А. Г. В., М. Т. А., А. К. А., Н. К. К., Б. Н. А., М. Н. А., че М. Т. А., Х. К. Б., Д. К. А. и М. Х. Г., в качеството си на наследници по закон на К. Х. А.-по. 19.03.1957 година, са носители на вземания, произтичащи от определеното на наследниците на К. А. обезщетение с поименни компенсаторни бонове в общ размер на 537 176 лв., определени за обезщетение за признатото им ,но невъзстановено право на собственост върху 603.160 дка земеделска земя, съобразно правата си като наследници по закон , както следва – М. Т. А. на 14 921.56 лв. равняващи се на притежаваните от нея 4/144 идеални части от наследството; Х. К. Б.- на 37 303.90 лв. , равняващи се на 10/144 идеални части от наследството; Д. К. А.- на 37 303.90 лв. , равняващи се на 10/144 идеални части от наследството; и М. Х. Г. – на 89 529.36 лв., равняващи се на 24/144 идеални части от наследството, а останалите наследници на К. Х. А. – поч. 19.03.1957 година, са носители на вземания, произтичащи от определеното на наследниците на К. А. обезщетение с поименни компенсаторни бонове в общ размер на 537 176 лв., определени за обезщетение за признатото им ,но невъзстановено право на собственост върху 603.160 дка земеделска земя , съобразно правата си като наследници по закон на общия наследодател , както следва: А. Г. В. – на 89 529.36 лв., равняващи се на 1/6 идеални части от наследството, М. Т. А. – на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството, А. К. А.- на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството, Н. К. К.- на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството , Р. С. А.- на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството, М. К. А.- на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството, С. К. П. – на 29 843.11 лв. равняваща се на 1/18 идеална част от наследството, Б. Н. А.- на 44 764.67 лв. равняващи се на 1/12 идеална част от наследството и М. Н. А.- на 44 764.67 лв. равняващи се на 1/12 идеална част от наследството.
С касационната жалба се поддържат доводи , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния поради неточно прилагане разпоредбата на чл. 90а ЗН и процесуалните правила , поради незачитане на представените по делото саморъчни завещания , основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за приложението на чл. 90а ЗН след постановяване на Решение No 4/27.02.1996 год. на ВС на Република България по конст.дело No 32/95 год. въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение е в противоречие с Решение No 195 от 16.07. 2011 год. по гр.д. Nо 1137/2011 год. на ВКС- II г.о., а доколкото хипотезите не са покриват , то е необходимо произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Р. С. А. ,М. К. А., С. К. П., А. Г. В., М. Т. А., А. К. А., Н. К. К., Б. Н. А., М. Н. А., чрез адв.Г. К.- АК Б. с наведени доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване респ. за липса на основания- фактически и правни за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират разноски за защита пред касационния съд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год./, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и обжалваемостта на атакувани съдебен акт – въззивно решение по гражданско правен спор с цена на иска над 5000 лв. , при действащата разпоредба на чл. 280 ал.2 ГПК.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване НЕ МОЖЕ да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Постановеният съдебен акт на въззивния съд, с който е прието за установено, че ищците могат да се легитимират само като наследници по закон на общия наследодател, но не и като насители на наследствени права по Саморъчните завещания от 1952 година и 1953 година почива изцяло на постановките и дадените задължителни разяснения на т.3 на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, поради което не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция на нормата до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /.
Нормата на чл.90а ЗН , приета със Закона за измененията на ЗН/ ДВ. Бр.60/92 година/ установява правилото, че “завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудово кооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации имоти , собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти”. С Решение Nо 4 от 27.02.1996 година на КС на Република България по конст.дело No 32/1995 год. тази разпоредба е обявена за противоконституционна , в частта , с която е предвидено, че завещанията , които са съставени след включването на имотите, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, в трудово кооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, нямат действие за тези имоти. Конституционният съд обосновава решението си на тезата , че собствениците на земеделски земи никога не са губили в цялост правото на собственост/ голата собственост/ и по силата на ЗСПЗЗ не се придобива собственост, а се възстановява във вида, в който е отнета .
С посочените задължителни разяснения на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС изрично се приема , че „като новооткрито наследство тези/ реституираните по ЗСПЗЗ/ имоти се подчиняват на общите правила при наследяването – т.е. моментът на откриване на наследството определя кръга на наследниците, масата на наследството и приложимия закон за наследяване“.
В теорията и съдебната практика няма спор , че решенията на коституционния съд имат действие само за в бъдеще/ ex tuns/ -чл.151 ал.1 Конституция на РБ и чл.22 от ЗКС.Именно поради това , за висящите производства по спор за зачитане на завещателните разпореждания след обявяване противоконституционността важат общите правила на чл. 16 ЗН.
Основанието да се зачете едно частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството. Доколкото предмет на завета са земеделски земи, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на общинската служба по земеделие и гори /ПК/, заветът е недействителен по общите правила на ЗН.
Искането на страната –касатор в рамките на дадените задължителни разяснения да се вложи „ново“ съдържание с оглед на собственото интерпретиране на съдебната практика е несъстоятелно. Общият принцип- в полза на наследяващия е зачетен от самия законодател, поради което е недопустимо да се разшири приложното поле без законова база за това.
С оглед на изхода на производството по чл. 288 ГПК , искането на ответниците по касация за заплащане на направените от тях разноски за защита , се явява основателно и доказано в размер на сумата от 600 лв. /шестстотин лева/- арг. чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и представения Договор за правна защита и съдействие В 0000053503/03.05.2017 год./л.22/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 305/09.01.2017 год. на М. Т. А., Х. К. Б., Д. К. А. и М. Х. Г. заявена чрез адв. А. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No V-113 от 30.11.2016 година по гр. възз.д. Nо 1465/2016 година на ОС-Бургас .
ОСЪЖДА М. Т. А., Х. К. Б., Д. К. А. и М. Х. Г. да заплатят на Р. С. А., М. К. А., С. К. П. , А. Г. В., М. Т. А., А. К. А., Н. К. К., Б. Н. А., М. Н. А. сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: