О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр.София, 07.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2824/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
С определение № 100/01.06.2018 г. по ч.т.д. № 121/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено определение № 82/22.01.2018 г. по т.д. № 15/2017 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане молбата на адв. Г. Б. – процесуален представител на синдика на „Тома Строй“ ЕООД /н./ за изменение на основание чл. 248 ал. 1 ГПК на решение № 171/30.11.2017 г. по т.д. № 15/2017 г. в частта за разноските, като му се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от адв. Г. Б., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
Ответната страна „Райфайзенбанк /България/“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. „Въззивният съд длъжен ли е да изложи мотиви, а не просто да се изрази съгласието си с акта на първоинстанционния съд?“ и 2. „Следва ли да се представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, за да бъдат присъдени те в хипотезата на оказана безплатна адвокатска правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА?“. С първи въпрос се поддържа наличието на предпоставки за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 60344/2016 г. на III г.о., ВКС. Въпрос втори частният касатор свързва с допълнителния критерий на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, който се обосновава с неприлагане от страна на съда на ясната и недвусмислена законова разпоредба на чл. 38 ал. 2 ЗА с аргумент от т. 9 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Застъпва се очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл.3 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, отговаря на изискванията по чл. 284 ал. 1 и ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение намира за неосъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол се допуска при констатирано кумулативно наличие на съответните разписани в закона предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в точки 1–3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
По отношение на първия въпрос не е обоснован общият критерий за допустимост на касационното обжалване на въззивния акт, доколкото твърдяната от частния касатор липса на собствени мотиви и бланкетно препращане към мотивите на първоинстанционното определение не отговаря на обективираната в атакуваното определение воля на съда. Изразеното от решаващия състав на Апелативен съд Велико Търново съгласие с правните изводи на долната инстанция е аргументирано с каузална практика на ВКС и със съобразяване на постановките в т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е мотивирал самостоятелна проверка на правилността на обжалвания акт, като в резултат на същата е достигнал до идентични правни изводи. Независимо от необосноваването на общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв, тъй като разгледаната с решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 60344/2016 г. на III г.о., ВКС хипотеза /формиране на решаваща воля на съда с кредитиране на заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изслушана в нарушение на чл. 201 ГПК, при непредставяне на пораждащ материалноправното отношение договор/ не кореспондира каузално с възприетото в процесното определение.
Вторият въпрос е обуславящ, доколкото въззивният съд изрично е посочил, че решаващите му изводи са формирани с оглед положителен отговор на същия. Не е обоснована обаче сочената към него допълнителна предпоставка за селектиране на частната касационна жалба в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Цитираните и в този смисъл приложени съдебни актове не разкриват идентичност с процесния казус, а и самият касатор посочва, че нормата на чл. 38 ал. 2 ЗА е достатъчно ясна и недвусмислена, изключвайки наличието на необходимост от нейното тълкуване. Развитите в жалбата доводи навеждат по-скоро към противоречие с практиката на ВКС, но наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на втория въпрос не е твърдяно. Противоречие и обективно не съществува,доколкото на състава служебно е известна практика на касационната инстанция именно в смисъла,възприет в обжалваното определение – опр. №593/22.11.17г. по ч.т.д.№1758/17г. на първо т.о. , опр.№9/07.01.16г. по ч.т.д. №3590/15г. на второ т.о., опр. № 195/6.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1033/2017 г., трето г. о., опр. № 321/ 26.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3437/2017 г., на трето г. о. , опр. № 97/03.04.2017 г. по ч.гр.д.№860/17г. на трето г.о. на ВКС и др./ , към която настоящият състав се присъединява.
Не е налице и самостоятелно соченото в изложението основание за допускане на определението до касационен контрол поради неговата очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, съдебният акт следва да страда от такъв съществен негов порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. Аргументите на частния касатор за нарушение на принципа на възмездност на адвокатския труд не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези, а се свеждат до излагане на съображения, които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 100/01.06.2018 г. по ч.т.д. № 121/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.