О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 08.02.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 54 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П. против решение № 1573/29.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1881/2012 г. от V-ти граждански състав на Окръжен съд – Пловдив.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба оспорва наличието на соченото касационно основание по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че делбата между страните следва да се допусне по отношение на недвижимия имот, представляващ жилище в [населено място], ведно с прилежащото му избено помещение и приземно помещение, при разни квоти. Съдът е приел, че направеното от ответника по иска, касатор в настоящото производство възражение за придобиването на ? ид.ч. от имота от сина на страните по делото е недопустимо, доколкото е направено от страна в процеса, по отношение на придобиването на идеалната част от имота от трето на процеса лице. Съдът е приел, че позоваването на придобиването на имота от трето лице, представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо, извън изрично посочените в закона случаи, какъвто не е настоящия. На това основание, въпреки, че е изложил и съображения и по съществото на възражението, като го е приел и за неоснователно, съдът е приел, че делбата следва да се допусне между страните по делото, бивши съпрузи, при равни квоти.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан с допустимостта на възражение за придобиване на имот от трето лице, което не е страна в процеса, на основание придобивна давност в делбения процес, както и това възражение представлява ли упражняване на чужди права. Твърди се, че този въпрос е от значение за развитие на правото, доколкото по него липсва съдебна практика, поради което се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Безспорно е, че поставения въпрос касае упражняването на чужди права пред съд, за което упражняване не е предвидена изрично процесуалната правна възможност, доколкото по отношение на приложението на института на придобивната давност липсва подобно изрично предвиждане. По въпроса за упражняването и предявяването пред съд на чужди права, извън посочените изрично в закона и по приложението на разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК е налице единна, непротиворечива и задължителна съдебна практика – Р №73/17.04.2012 г., по гр.д.№ 803/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Р № 121/23.03.2012 Г., по гр.д.№ 1428/11 Г. на ІV г.о. на ВКС и др. Отговорът на така поставения правен въпрос, даден в съдебната практика е отрицателен, какъвто извод е направил и въззивният съд. Това обстоятелство, както и наличието на единна задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос води до извод за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване на соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство, но по делото липсват данни такива да са сторени, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1573/29.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1881/2012 г. от V-ти граждански състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.