1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 09.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 499 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Л. срещу определение № 3016 от 04.12.2014г. по т. дело № 1209/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е допълнено решение № 1740 от 01.08.2014г. по същото дело като ищецът [фирма] е осъден да заплати на Л. И. А. от [населено място] сумата 43 135,27 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производства.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не е съобразил Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/22.04.2013г. е договорен размер на възнаграждението 21 717,63 лв., но не и начина, по който ще бъде заплатено. В издадените разписки с дати от месеци април, май и юни 2013г. е посочено, че са в изпълнение на договор за правна защита и съдействие от 22.04.2014г., поради което не е ясно кога е сключен договора – през 2013г. или 2014г. Частният жалбоподател поддържа, че в договора липсва вписване възнаграждението да е платено в брой, нито са представени доказателства, установяващи превеждането му по банков път. Релевира доводи, че въззивният съд не е съобразил императивната норма на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът Л. И. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ч. Н. Д. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че е представил списък по чл. 80 ГПК със съответните платежни документи, удостоверяващи извършено плащане на дължимото адвокатско възнаграждение; адвокатското възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; адвокатското възнаграждение не е заплатено към датата на подписване на договора за правна помощ и съдействие, но е платено в рамките на съдебното производство. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да допълни решението си като осъди ищеца да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че разноските са поискани своевременно и са установени по размер.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Доводът на частния жалбоподател, че въззивният съд не е съобразил Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е неоснователен. В представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/22.04.2013г. е договорен размер на адвокатско възнаграждение 21 717,63 лв. за процесуалното представителство по гр. дело № 387/2012г. по описа на Окръжен съд Видин, т. е. за първоинстанционното производство. Посоченият договор е представен с молба вх. № 1291/25.04.2013г. в производството пред Видински окръжен съд. Пред въззивната инстанция с молбата за допълване на въззивното решение е представено копие от посочения договор за правна защита и съдействие. В договора е отразено, че сумата в размер 21 717,63 лв. е внесена. В същото време в представените разписки съответно от 14.06.2013г., 03.06.2013г., 23.05.2013г., 10.05.2013г., 30.04.2013г. и 22.04.2013г. е посочено, че адвокат Ч. Н. Д. е получил от Л. И. А. в изпълнение на договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/22.04.2014г. съответно суми в размер 2 500 лв., 2 500 лв., 3 500 лв., 4 500 лв., 4 000 лв., 4 717,63 лв., т. е. общо 21 717,63 лв. Настоящият съдебен състав счита, че при изписването на датата на договора в посочените разписки е допусната техническа грешка, предвид факта на депозиране на договора още в първоинстанционното производство с молба вх. № 1291/25.04.2013г. При доказано плащане на уговореното възнаграждение с посочените разписки фактът, че ответникът и процесуалния му представител не са постигнали първоначално взаимно съгласие относно начина на плащане на възнаграждението, не обуславя извод нито за нищожност на договора, нито за невярно удостоверяване на плащане на възнаграждението, нито за извод, че не е извършено плащане. Доказателства за плащане по банков път не е необходимо да бъдат представяни, ако изпълнението на паричното задължение е извършено в брой. Неоснователен е и доводът за неправилност на определението поради противоречието му с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Нарушаването на Закона за ограничаване плащанията в брой има за последица налагане на административнонаказателната отговорност на дееца, но няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3016 от 04.12.2014г. по т. дело № 1209/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.