О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 09.02.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова т.д. № 1561/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. С. В. против решение № 1924 от 23.11.2015 г., постановено по в.гр.д. №2383/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 11.06.2015г. по гр.д. № 12764/2014г. на Районен съд –Варна. Първоинстанционният съд е обявил за недействителен по отношение на държавата, сключения между С. В. С. /баща/ и С. С. В. /син/ договор за дарение, обективиран в нот. акт № 16, том V, рег. № 11539, дело № 449/31.10.2013г. на нотариус № 363 С. Д., вписан в СВ под № 137, том LXVІ, дело № 13786, вх.рег. 25122.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са твърдения за липса на знание у ревизираното лице С. С. за извършваната ревизия, съответно за издадения ревизионен акт, който не му бил връчен към момента на сделката. Касаторът счита, че възражението за симулация на договора за дарение, като прикриващ възмездно прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, е направено пред съда в срок и е следвало да бъде обсъдено от съдилищата. Поддържа, че е добросъвестен преобритател на имота, поради което неправилно е уважен искът на НАП.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/: „/1/ Смята ли се за преклудиран срокът на ответника за възражение за симулативност на сключен с друг ответник по същото исково производство договор за дарение, като прикриващ възмездно прехвърляне срещу задължение и издръжка и гледане, ако същият е заявил това възражение в първото по делото заседание и не е подал лично или чрез свой процесуален представител писмен отговор по чл. 131 от ГПК? и /2/ Следва ли да се счита за влязъл в сила ревизионен акт, ако същият не е връчен лично на ревизираното лице, при условие, че същото ревизирано лице е получило лично препис от заповедта за назначаване и извършването на ревизията, като ревизионният акт и в този смисъл ревизираното лице има ли задължение да следи за развитието и наличието на краен акт по извършвана ревизия и ако не е сторил това, то влизането в сила на ревизионният акт може ли да стане по презумцията за връчване по чл. 32 от ДОПК?”.
В срока по чл. 287 ГПК публичният взискател при ТД на НАП –Варна е изразил становище за обоснованост, доказаност, правилност и законосъобразност на атакуваното въззивно решение. Разноски не се претендират.
Ответникът С. В. С. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
След анализ на доказателствата и обсъждане на обстоятелствата по делото Варненският окръжен съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на иска по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК и е прогласил недействителността на процесната сделка по отношение на държавата. В съобразителната част на обжалваното въззивно решение съдът е посочил, че договорът за дарение има безвъзмезден характер и е сключен след датата на установяване на публичното задължение с влезлия в сила, като необжалван, ревизионен акт от 1.04.2013 г. На ревизираното лице С. В. С. е известно извършването на ревизията, тъй като лично е получил препис от заповед №123567/15.10.2012г. за възлагане на ревизия, при която са установени описаните в ревизионния акт публични задължения. За съставения ревизионния акт С. С. е редовно уведомен по реда на чл. 32 ДОПК. За неотносими към основателността на иска са счетени доводите на касатора, че не е знаел за ревизията и съставения ревизионен акт. По възражението, че договорът за дарение прикрива договор за издръжка и гледане, въззивният съд е приел, че същото е преклудирано, като направено след срока по чл.131, т.5 ГПК във връзка с чл.133 ГПК. Изложен е допълнителен аргумент основан на разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, че е недопустимо да се разкрива симулация на сделка със свидетелски показания, при отсъствие на „ обратно писмо” или начало на писмено доказателство.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Доколкото въззивният съд е изложил допълнителен аргумент, че въведеното в процеса възражение за симулация на договора за дарение, като прикриващ договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, не може да бъде обсъждано и по причина, че симулация не може да бъде разкривана със свидетелски показания, ако не са налице допълнителните предпоставки / начало на писмено доказателство/, първият въпрос не се явява обуславящ изхода на спора по иска по чл.216, ал.1, т.1 ДОПК. Вторият въпрос е във връзка със спора, но както по отношение на него, така и по отношение на първия въпрос, не е осъществен допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая от касатора не е обосновано самото основание – какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позоваването само на закона само по себе си не е достатъчно за допускане на обжалваното решение по този допълнителен селективен критерий, както многократно е имал повод да се произнесе ВКС. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Следва да се отбележи, че по приложение на разпоредбите на чл. 131 и чл.133 ГПК има задължителна съдебна практика на ВКС, а разпоредбата на чл.32 ДОПК е ясна, а по приложението й има също установена съдебна практика.
В обобщение обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1924 от 23.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2383/ 2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: