О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1552/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
И. Н. К. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 922/2009 г. и приложил изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответнтицата по жалбата, ищца по делото, Т. Т. Д. не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 7. 7. 2009 г. по гр. д. № 922/2009 г., е оставил в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № 544/2007 г., с което е разрешено да се издаде задграничен паспорт на малолетния Т. К. , ЕГН ********** и е разрешено той да напусне пределите на Р България и да пътува с майка си Т до САЩ, като е определен режим на лични отношения с баща му И. К. за един месец през лятото, несъвпадащ с отпуска на майката, както и през коледните и новогодишни празници. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че предмет на делото е иск за изменение на режим на лични отношения между детето Т. и бащата И. К. , определен с влязло в сила решение по гр. д. № 67/2004 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратен брака между страните по делото поради дълбоко и непоправимо разстройство, упражняването на родителските права е предоставено на майката Т. Д. и са предвидени лични контакти на бащата с детето всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9 до 18 часа и за един месец през лятото, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Изложени са съображения, че изменението на режима на лични отношения е обусловено от факта, че майката живее в САЩ, където има сключен граждански брак и реализирането на предоставеното й с бракоразводното решение, право на упражняване на родителски права спрямо детето Т. , налага изменение на режима на личните отношения на детото с бащата И. К. , както и разрешаване на детето да напусне Р България и да замине за САЩ с майка си. Съдът е направил изчерпателен анализ на доказателствата по делото и приел, че исканата промяна е в интерес на детето, а възраженията на бащата И. К. , че заминаването на детето в друга държава няма да е полезно за него, съдът е счел са неоснователни.
Изложението на жалбоподателя И. К. за допускане на касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необосновано. Нормата предвижда касационно обжалване на въззивни решения, с които съответният съд се е произнесъл по правен въпрос, с определящо значение за предмета на спора, което произнасяне касае точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, съдът е допуснал изменение на режима на лични отношения между бащата и детето, наложени от обективни обстоятелства – установяването на майката, упражняваща родителските права, да живее в САЩ. Преценката за определяне на новата форма на лични отношения между бащата и детето – един месец през лятото и през коледните и новогодишни празници, съдът е съобразил с новото местоживеене на майката и е посочил, че пребиваването на детето Т. заедно с майка му в САЩ, е в негов интерес, тъй-като по този начин майката ще може реално да се грижи за него. Решаващият съд е съобразил, че новоопределеният режим на лични отношения стеснява контактите на бащата с детето, но определящо значение имат интересите на детето. В този смисъл произнасянето на въззивния съд е съобразено със закона и трайната съдебна практика, че режимът на лични отношения между детето и родителите се подчинява изцяло на интересите на детето. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК на жалбоподателя К. съдържа доводи, че решаващият съд неправилно е преценил интересите на детето, т. е. че въззивното решение е необосновано, а така също, че не са обсъдени изчерпателно всички доказателства по делото. Тези доводи могат да бъдат обект на преценка на въззивното решение по реда на чл. 293 ГПК, при вече допусната касация, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7. 7. 2009 г. по гр. д. № 922/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на И. Н. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: