Определение №70 от по гр. дело №2609/2609 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 70
 
София, 03.10.2008 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
 
 
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                                  
                                                                          МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2609/2008 г.
 
Производството е по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК във вр. с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. и Е. И. С. , двамата от град Г., подадена от пълномощника им адвокат Н, срещу въззивно решение №67 от 12.03.2008 г. по гр. дело № 374/2007 г. на Габровския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпросите, касаещи прилагането на разпоредбите на чл.105, ал.1 ГПК/отм./, чл. 9, ал.1 ЗСВ, чл.154 ГПК/отм./, чл.15 и сл. ГПК/отм./, чл.108 ГПК/отм./, 158 ГПК/отм./ и 101 ГПК/отм./ Освен това са тълкувани превратно част от събраните по делото доказателства. Конкретно са посочени и представени решения на ВС и ВКС.
Ответниците по касационната жалба О. „П” – Габрово, МВР и МРРБ, не са заявили становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касаторите макар и да се позововат на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не са изложили никакви конкретни доводи в тази насока. Изложените пък основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са идентични с изложените в самата касационна жалба и представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Последните обаче не могат да се използват пряко като основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочените от касатора процесуални нарушения и необоснованост биха могли единствено да послужат като основания за касиране на обжалваното въззивнно решение поради неправилност, но не и като основания за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото те в крайна сметка се отнасят до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №67 от 12.03.2008 г. по гр. дело № 374/2007 г. на Габровския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №67 от 12.03.2008 г. по гр. дело № 374/2007 г. на Габровския окръжен съд по касационната жалба на Г. И. С. и Е. И. С. , двамата от град Г., подадена от пълномощника им адвокат Н.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top